Застанала на мивката, тя видя госпожа Лангстаф оттатък улицата. Едрата жена се намести в буса си и потегли към своя магазин за свещи. Грижливо окосени предни морави, подрязани живи плетове край тротоара. Кучета, спящи на верандите. Саксии с цветя по первазите на прозорците. Дневният свят на Александра. Хубавият Маями. Почти също толкова недействителен, колкото и нощите й.
Тя отиде при печката, извади палачинките на баща си, занесе ги на масата и ги постави пред него.
— Ти обичаш лятото, татко. Винаги можеш да ходиш на риба. Преди най-много обичаше този сезон.
— Преди обичах много неща.
Той се загледа към един сноп слънчеви лъчи. Устните му бяха силно стиснати.
— Татко?
Баща й не отговори.
— Не го смущавай — каза Стан. — Брои прашинките и после с тия числа ще пусне тото.
Той се изправи и изтупа трохите от бялата си униформена риза.
— Не си смешен, Стан.
— Виж, Алекс — сините му очи студено се впиха в нея, — не можем да живеем така. С пистолети и разни глупости. Старецът трябва да си отиде. Започвай да свикваш с тази идея.
Без да го поглежда, Александра избърса плота до мивката.
— След работа ще отида да поиграя голф — прибави той.
— С Делвин.
— Точно така, с Делвин.
— Тайнственият Делвин.
— Колега от службата, Алекс. Не е тайнствен.
— Тогава защо не го познавам? Защо никога не си го водил вкъщи?
Александра погледна Лоутън, който заливаше палачинките си с още сироп. Сиропът преливаше от чинията върху масата.
— Виж, нямам любовница, по дяволите. Обичам да играя голф и Делвин ми харесва. Нима не може да се видя за малко с приятел?
Тя усилено започна да търка някакво засъхнало мръсно петно на ръба на мивката.
— Само се прибери преди девет. Довечера трябва по-рано да изляза за работа. В лабораторията се е насъбрала доста работа.
— Кървавия изнасилвач пак е ударил, а? Когато убие някого, на другия ден започваш да работиш извънредно.
— Нямам избор. Такава ми е работата.
— Имаш избор, Алекс. Само че не избираш каквото трябва.
Александра се обърна към него и се опита да овладее гласа си.
— Това предупреждение ли е?
— Приеми го както искаш. Но разбери едно — няма да продължавам да се грижа за твоя старец. Всяка вечер слушам едни и същи глупости. Не съм се оженил за него.
Тя опря хълбок на печката.
— Така ли? А за какво си се оженил, Стан? Само заради хубавите моменти ли?
Стан се извърна и впери очи във вестника.
— Писна ми! Това не ми харесва. Пистолети и щуротии. Нали каза, че щял да живее тук временно. Само няколко седмици, докато му намериш място. Така каза, Алекс. Ясно си го спомням. Само заради това изобщо се съгласих.
— Ония места са отвратителни, Стан. Проверих пет-шест и не бих оставила там дори куче.
— Ами тогава трябва да продължиш да търсиш, Алекс. Защото така не можем да я караме.
— Не мога да се отнеса така с него, Стан. Как да го пратя на някое от ония стерилни, безнадеждни места? Та той ми е баща.
— Не е. Вече не. Той е едно петгодишно дете с лиги по брадичката.
Канеше се да каже още нещо, когато Лоутън отблъсна стола си назад.
— Горе ръцете, Франк Синатра! Вдигни ги и няма да има никакви проблеми.
Отново държеше пистолета си. Той бавно се изправи, като опираше дясната си ръка върху лявата.
— Веднага престани, татко! Хайде, чуй ме.
— Горе ръцете, за да ги виждам. А вие, млада госпожо, идете до хладилника. И също си вдигнете ръцете.
— Мамка му! — изруга Стан и се запъти към трапезарията.
— Стой на място, копеле!
Стан не спря. Лоутън вдигна револвера към тавана и изстреля предупредителен изстрел. Отгоре се посипа мазилка. Той отново натисна спусъка и проби дупка в стената над вратата.
Стан стоеше на колене в трапезарията с вдигнати във въздуха ръце.
— Господи боже! По дяволите, Алекс. Направи нещо.
— Когато кажа „стой“, говоря сериозно, боклук такъв.
Александра се изправи пред баща си. Пистолетът сочеше към сърцето й.
Тя си пое дъх, приближи се до него и се опита да срещне погледа му. Съвсем тихо изтананика първите няколко ноти от сватбения марш и макар че чу треперенето на гласа си, продължи да пее. Очите му бавно се откъснаха от престъпника, когото виждаше зад нея. Устните му се разтвориха. Александра направи втора крачка напред и отново изпя нотите, този път по-високо.