В него нямаше нищо зловещо. Абсолютно нищо. Той наблюдаваше движението по Бискейн булевард и отпиваше от кафето си. Мразеше вестниците, още повече телевизията. Мразеше журналистите. Тяхното високомерно, цинично отношение, сякаш бяха виждали всичко, престъпления и мръсотия, и нищо не ги изненадваше. Наричаха го „Кървавия изнасилвач“, подиграваха се с него.
Размърда се на пейката, за да се намести по-удобно. Чувстваше се изтощен и го боляха ставите. Май се разболяваше от грип. Кучката сигурно го бе заразила с всички ония целувки на дивана, пъхайки езика си навътре в гърлото му, сякаш е зажадняла за нещо дълбоко в него.
Беше уморен и кой знае защо потиснат. Тези неща му струваха все повече. Възстановяването можеше да отнеме цяла седмица. И още толкова преди пак да започне да мисли за това, да потърси друга жена, да усети кипенето на кръвта. Не бе похотлив по природа — винаги готов за оная работа като някои мъже на неговата възраст. Всъщност се възбуждаше бавно.
Ненавиждаше онези телевизионни експерти с техните заучени обяснения на акта на изнасилване. Така наречените власти твърдяха, че това било чисто насилие и нямало нищо общо със секса. Че произтичало от необходимостта на мъжа да наложи властта си над жената, от омразата му към нея или от някакви други глупости. Ала не беше така. Ако причината бе омраза или насилие, мъжът нямаше да изнасили жената, а жестоко да я пребие, да я удуши и да я остави просната на пода.
Не, изнасилването беше свързано със секса. Със секса и само със секса. С кипенето на кръвта му, с онова гъделичкане дълбоко в аксоните на мозъчната му кора. С невроните, допамина и дендритите, с хилядите нетърпеливи създания в мозъка му. С Павлов и неговото куче. С веществата, които бяха еволюирали в продължение на милиони години, откакто някой негов праотец, нещо бяло и лигаво, бе излязло на сушата и се беше скрило под някой камък. Изнасилването бе свързано с гънките на кожата, с мириса на плътта, с твърдостта и мекотата, с огъването и хапането, с вмъкването в горещия тесен сфинктер на жената.
Той допи кафето си и вдигна чашата си високо във въздуха, без да търси с поглед келнерката. И въпреки че ръката започна да го боли, остана в тази поза, докато жената се появи с каната си.
— Ужасно е — усмихна й се той и се опита да я спечели. — Онази млада жена. Страшно и тъжно.
— Да — съгласи се келнерката и напълни чашата му. — Започва да ми писва от Маями. Не си струва да търпиш всичко това само заради хубавото време. Тъкмо казвах на Дорис…
— Вие сте много добра сервитьорка — прекъсна я той и завъртя глава към прозореца. — Отлично си вършите работата.
— Мерси.
— За мен е чест да ме обслужвате.
— Хм, благодаря.
Тя постоя още няколко секунди, после се завъртя на скърцащите си гуменки и се отдалечи.
Изнасилването бе свързано с жена, която не може да притежаваш. С точно определена жена. С образ в съзнанието ти, ясен, чист и неизменен. С лицето й, тялото й, гласа й, начина, по който се е полюшвала или е стояла. С една жена над всички други. С гризящия те копнеж, бавното горене дълбоко в теб.
Изнасилването беше свързано с необходимостта да се задоволиш с друга жена, по-лош вариант на онази, която всъщност желаеш. Изнасилването бе свързано с изкачването на стълбището до апартамента на онази жена в Коконът Гроув, жена, усмихнато застанала на прага, жена, която ти се предлага, пуска те вътре, приема те в дома си. С изкачването на онова стълбище — с омекнали, изтръпнали крака, свит стомах, разтуптяно сърце. С изкачването на онова стълбище, с изправянето пред нея, докато тя се отдръпва, за да те пусне в дома си, в онова тъмно, малко пространство, в което живее, с онова, което се случва после, през следващия час, с онези хиляди намигвания, неприлични лъстиви нотки, трепкане на мигли, предизвикателни жестове и усмивки, с облеклото й, с грима й, всичко, подготвено за теб, да те прелъсти, да покаже сексуалното й покорство. Да те съблазни.
Изнасилването беше свързано със секс. С потребността да се излееш от себе си. С желанието да имитираш и копираш, да повтаряш, повтаряш, повтаряш, докато всичко замлъкне. Докато изпиташ облекчение. Сладко насищане. Неподвижност, празнота, съвършенство. Докато гонгът в сърцето престане да бие. Докато огънят угасне. Докато настъпи ведрост.