И тогава ги убиваше — когато смущенията стихнеха. Вглеждаше се в тях и го виждаше в очите им: мразеха го, защото бе по-силен и взимаше каквото искаше, и тази омраза беше толкова свирепа, че ако не ги убиеше, щяха да го убият те. Правеше го, за да се спаси, за да може да продължи. За да оцелее.
Убийствата не бяха лудост, не бяха нелогично дело на социопат, нито някаква друга психоаналитична глупост. Просто едно животно се вглеждаше в друго и виждаше, че ако има възможност, то ще го убие, затова постъпваше както трябва. Инстинкт. Оцеляване на най-годния. Най-старият закон. Потънал в кръв от милиони години. Убивай или ще те убият.
Те не знаеха нищо за изнасилването.
5.
Към три часа караха някъде към четири милиона долара. Пет чувала с банкноти и две по-малки чанти с монети. Чанта с печати за храни. Обикновен ден. „Сейвингс & Лоун“, супермаркет „Пъбликс“, „Нейшънс Банк“, чейнджбюро, друг супермаркет. Шофираше Стан, Бенито бе в готовност. Уинчестърът беше на стойката помежду им. Една и съща процедура на всяко спиране.
С бронирана жилетка и въоръжен с пистолет тридесет и осми калибър, куриерът Бенито вадеше празните брезентови чанти и ги връщаше пълни, докато Стан оставаше вътре със заключени врати. Заради риска Бенито получаваше по седемдесет и пет цента на час повече. Което означаваше до осем кинта на ден. Ако бе искал, Стан беше можел да получи тази работа, а бог му бе свидетел — парите му трябваха. Но се бе отказал. Имаше нещо по-добро предвид. Нещо, което изискваше да е на волана.
Обикновено си приказваха, но днес Стан не беше много разговорлив. Бронираната жилетка го стягаше, пречеше му да диша. Под лявата му мишница сякаш имаше нажежена жичка.
— Тъстът ти пак ли откачи?
Не, отвърна Стан, старецът си бил наред.
— Значи е жена ти — каза Бенито. — Какво стана, да не е научила за кръшкането ти? За оная Дженифър, как й беше фамилията?
— Млъкни.
— Ей, аз нямам нищо против кръшкането, нищо че съм верен на жена си, разбирам какво е да гониш някоя фуста. С жена като твоята напълно ти съчувствам. Хубава, ама безразлична към секса. Виж, грозните са друго нещо. Грозни и надървени, тия най ги харесвам. Това ти е грешката, Стан, оженил си се за хубавица. Изглеждала е страстна, ама в най-важното хич я няма. Шунка и сирене без майонеза. Тия са най-лошите. Не те обвинявам, че чукаш всичко наред, приятел. Всичко ми е ясно.
— Млъквай, Бенито.
— Разбрах. Днес ще избягаш с нея. Познах, нали?
— Пак сбърка, задник такъв. Просто още един ден в рая. Нищо особено.
— Недей да ме лъжеш, приятел. Виждам го изписано на лицето ти, все едно нещо ти се е навряло в гъза и е умряло там. Например таралеж. Това ли е, да нямаш таралеж в гащите?
— Да, това е — отвърна Стан. — Таралеж.
— Добре де, щом не искаш да споделиш с приятеля си. Заедно сме от пет години, споделяме си всичките грижи, разголваме се до дъното на душата си, естествено, така си е редно. Нещо те мъчи, постоянно си свиваш устата, костите ти направо се подават от месото. А пък ти ми обръщаш гръб, викаш ми да млъкна, затръшваш ми скапаната врата пред носа. Ей, мога да го понеса. Имам за какво да си мисля. Знам как да се забавлявам.
— Ами тогава се забавлявай.
— Готово бе. Ще си седя и ще си спомням всички жени, с които съм спал през последната година. Ще си представям голите им тела. Ще ги гледам като на кино в главата си. Ще си спомням как са миришели, какъв е бил вкусът им, всички подробности. Няма нужда да си приказвам с теб, приятел. Ти само върти геврека, трай си и ме остави да си представям женските.
— Добре — отвърна Стан. — Хайде да видим колко време ще изтраеш, без да дрънкаш. Може пък да подобриш личния си рекорд от единайсет секунди.
Бенито замълча за миг, после попита:
— Да не се готвиш да направиш нещо глупаво, а?
Стан не откъсваше очи от червения кадилак пред тях.
— Щото ако си мислиш такива работи, трябва да ми кажеш, за да мога веднага да се чупя.
— За какво говориш, мама му стара?
— Моят старец изглеждаше точно като теб оная нощ, когато лапна патлака. Не искам да пътувам с човек, който си мисли за самоубийство.
Стан погледна към дребничкия куриер. Къдрава черна кубинска коса, тъмна кожа. Можеше и да е мулат. Дълги мигли. Ако го срещнеше на улицата, човек щеше да го помисли за педал, но Стан знаеше, че Бенито има четири деца. И огромна дебела жена, два пъти по-висока от него. В главата му не можеше да има никакви голи жени, защото жена му заемаше цялото пространство.