Ала не можеше да го стори. Не можеше да поеме такъв риск. Жалко. Адски жалко, като се замислеше. Стан Рафърти бе успял: беше извършил идеалното престъпление и никой нямаше да научи.
— Стан е обрал бронирана кола — каза Лоутън. — Връщат го обратно в „Рейфорд“.
— Стан е претърпял злополука, татко.
— Обрал е охранителната компания и сега се връща в „Рейфорд“, където му е мястото. Обратно при другите затворници.
Нямаше смисъл. Александра се опитваше да го убеди по целия път до „Джаксън Мемориал“, ала той не отстъпваше. Така можеше да продължават с часове или дни. Стан беше обирал банки и магазини за алкохол, бе крал коли, беше отвличал хора, дори бе изнасилвал жени. Лоутън разиграваше все още запазили се в паметта му престъпления и ги приписваше на Стан с имена, дати, подробности. Изреждаше ги едни след други, постоянен порой от стари случаи, който се изливаше чак до болницата. Алекс бързаше да изпревари часа пик и зад лявото й око започваше отвратително главоболие. Баща й продължи да си мърмори списъка от престъпления на Стан, докато седяха в чакалнята на спешното отделение. Припряно ги подминаваха сестри и никой не им беше казвал нищо през последния час, откакто младият лекар от индийски произход бе излязъл да им съобщи, че ще оперират левия крак на Стан.
— Тежка фрактура — заяви докторът.
— Колко тежка?
— Не чак толкова, че да не можем да я оправим. За ден-два ще се научи да ходи с патерици.
Алекс му благодари и той ги остави.
Гледаха вечерните новини по монитора в чакалнята. Катастрофата бе новина номер едно. Стотици хора се бяха събрали на мястото на злополуката, за да вземат от изсипаните пари, шофьори бяха отбивали от междущатската магистрала, за да се присъединят към останалите, местни жители на Либърти Сити, деца и старци, наркомани и честни граждани. Полицаите от „Метро-Дейд“ и Маями бяха стояли наблизо с ръце на хълбоците, неспособни или нежелаещи да се намесят.
— Който го намери, за него си е — каза едно хлапе и ухилено протегна към камерата шепа монети.
— Всеки, който взима пари от тази кола, ще бъде смятан за крадец — заяви говорителят на полицията.
Младата репортерка от кубински произход застана на няколко метра от разбития автомобил и разказа на зрителите, че един от двамата охранители, Бенито Родригес, се удавил във водата, нахлула от противопожарния кран. Шофьорът бил ранен, но нямало опасност за живота му. Според свидетелите колата рязко завила, за да избегне бързо приближаващ се спортен автомобил, вероятно червен мустанг, участващ в надбягване с друга кола по магистралата. Шофьорът на бронирания автомобил, господин Станли Рафърти, явно изгубил контрол, докато се опитвал да предотврати катастрофата. Според други непотвърдени съобщения, по време на злополуката в района на изхода се чували изстрели. Може би несполучлив опит за обир. До този момент полицията не била потвърдила нито една от версиите.
Засега били върнати съвсем малка част от парите. Санитарят от линейката намерил чанта с триста хиляди долара. Обявяваха го за герой, защото предал парите на полицаите. Представителите на „Бринкс“ отказали да съобщят точната сума, но според информирани източници, тъй като злополуката се случила късно следобед, било напълно възможно в колата да е имало около четири милиона.
Вторият репортаж се отнасяше за Кървавия изнасилвач. Жертвата беше идентифицирана като Джулия Стрейкър, млада секретарка в адвокатска кантора, разведена наскоро. Според полицията убиецът отново оставил следа от собствената си кръв на местопрестъплението. В студиото бяха поканили психолог.
— От информирани източници ни е известно — обърна се към него водещият, — че труповете на жертвите били оставени в неестествени пози. Това говори ли нещо за психиката на убиеца?
— Ако е вярно — отвърна психологът, — това е извънредно тревожен признак. Защото предполага, че си имаме работа не само с изнасилвач и убиец, но и с човек, който си е поставил някаква цел. Опитва се да изпрати сигнал.