Выбрать главу

— Какво направи, татко? — мъчително прошепна Алекс.

Той я погледна. Котаракът отметна глава назад и също я измери с поглед. Беше пухкаво животно с дебел врат и изглежда подскачането му доставяше удоволствие. Песничката на Лоутън преля в нехармонично тананикане.

— Нали искаше да влезеш?

— Исках да поговоря с жената, не да влизам с взлом в дома й.

— Е, и без това бяхме тук. Спокойно можехме да поогледаме наоколо и да поразузнаем конкуренцията.

— Слизай, татко. Веднага.

— Не искаш ли да видиш мястото, където идват след работа Стан и Делвин? Където играят голф?

— Не искам. Това не е законно. Трябва да си вървим.

— Входната врата е била открехната и сме влезли. Няма нищо престъпно.

— Ти си отключил с шперц, татко. Влязъл си с взлом.

Тя му показа шперца.

— Нима?

— Да.

— Е, браво. Не съм си изгубил уменията.

— Хайде, татко. Ставай. Да си вървим. Веднага!

— Всичко е наред. Аз съм полицай. Мога да влизам с взлом в чужди къщи. Зад мен стои пълната сила на закона. Стига да има вероятно основание, а в този случай мисля, че определено е така.

— Ти вече не си полицай, татко. Пенсионер си.

— Не ми противоречи, Александра. Знам какъв съм. Мили боже, не съм чак толкова изперкал. Я се поогледай наоколо и когато внимателно претърсиш къщата, ще си тръгнем.

Тя отиде при леглото, хвана го за ръката и се опита да го изправи на крака, ала баща й се отпусна на матрака и не помръдна. Усмихна й се, като продължаваше да гали големия черен котарак.

Когато се заинатеше, нямаше спасение. Алекс го виждаше в мътните му очи, толкова потънали в блатото на заблудата, че дори сватбеният марш нямаше да му помогне.

Тя се наведе до него и престорено надникна под леглото.

— Е, тук няма нищо — заяви Александра.

После влезе в малката баня, отвори шкафчето, плъзна очи по претъпканите лавици и бързо го затвори. Сърцето й се сви и кръвта й изстина. Само един поглед й бе достатъчен, за да разбере каква жена живее в тази къща. С колекцията си от скъпи парфюми, модерни червила и лакове, Дженифър Макдугъл беше от онези момичета, които усърдно залягаха над месечните съвети за съблазняване на мъже в лъскавите и празни списания, момиче с достатъчно време и пари, за да си позволи всяко скъпо мазило и еликсир, които можеха да му помогнат да хвърли вълшебната си мрежа.

Със замъглени очи Александра се върна в спалнята.

— Добре, татко, видях достатъчно. Хайде да си вървим.

Баща й продължи да чеше котарака по врата, погледна я с присвити очи и поклати глава.

— Така ли са те учили да правиш оглед на местопрестъпление, Александра? Толкова повърхностно? Управлението трябва да е занижило изискванията си.

— По дяволите, татко, хайде! Говоря сериозно. Ставай.

— Искам да се върнеш обратно, да надникнеш навсякъде, да вдигнеш всяка възглавничка на дивана. Отвори всяка врата, души и надзъртай, докато не остане непретърсен и сантиметър. В такова жилище би трябвало да има хиляди скривалища, тайни места, за които изобщо не ти е хрумвало.

Александра тропна с крак по дъсчения под.

— Татко! — извика тя достатъчно високо, за да изтръгне и спящ от мъките на кошмарен сън. Но Лоутън само продължи да се усмихва.

— Хайде, върви, млада госпожо, и този път си свърши работата както трябва. Иначе ще се наложи пак да започнем отначало.

Сърцето й бясно туптеше и това нарушаваше кръвоснабдяването на мускулите на краката й. Лоутън Колинс весело подскачаше на леглото и подрусваше котарака в скута си като стар приятел, който и преди е минавал по този неравен път. През мръсните прозорци проникваха ярки слънчеви лъчи и някъде наблизо се носеше предизвикателната песен на присмехулник, докато в дневната вентилаторът люлееше пластмасовите делфинчета.

Сякаш изпаднала в нервен транс, тя обиколи къщата и погледна всяка вещ, като знаеше, че без да го желае, запаметява всичко видяно в онези дългосрочни бази данни, които не можеше да унищожи. В мивката се въргаляха мръсни съдове, останали от пет-шест вечери, върху захарницата пълзеше хлебарка и размахваше пипала, усетила сянката на Алекс по кухненския плот. Под мивката вонеше на застоял боклук, в някое чекмедже гниеше лук, по пода лъкатушеше колона мравки, която стигаше до езерцето от разлят сос върху печката.