— Между другото — продължи баща й, — момичето, с което ходи Стан, носи дрехи малки номера. Дребосък. Разгледах й роклите и обувките. Обича да ходи на танци. Има много такива рокли. Лъскави, къси, червени и черни, две бяха изкуствени. Червеното изглежда е любимият й цвят. И носи много високи токчета. Стан се е забъркал с някакво дребно курве, това е то.
— Стига, татко. Престани.
Светна зелено и Алекс подгони тойотата на север към града.
— Е, вече знаем — каза Лоутън и потупа чантата. — Вече знаем какво ще съдържат репортажите под заглавията.
— Какво?
— Репортажите, които няма да откриеш никъде другаде. Последните новини.
— За какво говориш, татко?
— За това. — Той бръкна в главното отделение на чантата и извади зелена пачка. — Говоря за адски много пари.
13.
Александра спря в подземния паркинг на „Джаксън Мемориал“ недалеч от мястото, от което предишната вечер беше потеглила Дженифър Макдугъл. За миг остана на седалката, докато баща й се занимаваше с някаква изтеглена бримка на ръкава на анцуга си.
Тя угаси двигателя и се заслуша в бетонното ехо. Чувстваше тялото си по-празно, отколкото й се струваше възможно. Гневът й бе изгорял и на мястото на сърцето й беше оставил само въглен.
— Цял ден ли ще седим тук? Не че имам нещо против. Все ми е тая къде ще висим.
Алекс слезе и заобиколи отпред, за да отключи вратата на баща си.
— Ами чантата?
— Остави я.
— Да оставя един милион кинта в кола на обществен паркинг в Маями?
— Някой ще ги открадне, голяма работа.
— Сърдиш ли ми се?
— Не ти се сърдя, татко. Не.
— Да не би да съм направил нещо, от което да се срамувам? Да де, знам, че влязохме с взлом. И не биваше да взимам неща от местопрестъплението. Някой печен млад адвокат може да повдигне въпроса.
— Всичко е наред, татко. Държиш се добре. Не те заплашва никаква опасност.
— Не знам и за ония опадали листа. Да ги зарежа така на купчини. Може да се появи някое дете, някой малчуган, и да се скрие вътре. И кой знае какво може да стане? Аз не съм виновен.
— Не се бой — каза Александра. — Положението е под контрол, татко.
— Нали ти казвах? Още щом видях новините, разбрах, че това е дело на Стан. Имам нюх за престъпленията.
— Да, така е.
По време на нервния си пристъп Лоутън бе свалил ципа на анцуга си до малкото си шкембе и сега грубите бели косми на гърдите му се виждаха. Тя му помогна да се закопчае и го поведе към асансьора. Двамата мълчаливо се качиха на етажа на Стан.
Чувстваше пръстите на ръцете си изтръпнали като от измръзване. Пръстите на краката й също се вцепеняваха. Всички системи под шията й сякаш изключваха.
Но умът й беше кристално ясен, всеки синапс изпълняваше функциите си. Мъжът, за чиито шеги някога се приказваше по коридорите на гимназията, бе стигнал до националните новини. Мъжът с морскосините очи и волска упоритост да удължи колкото може повече пубертета си. Този мъж беше неин съпруг, прелюбодеец, крадец и може би дори убиец.
— Да те почакам ли тук? — попита баща й, когато стигнаха пред стаята на Стан.
— Не, влез с мен. Не бива да се разделяме.
Когато Алекс отвори вратата, Стан набираше последните две цифри от нечий телефонен номер. После се отпусна на възглавниците си, съсредоточен върху звука в ухото му. Лицето му беше безизразно, може би от опиатите, лишено от обичайната му груба жизненост. Александра имаше няколко секунди да го види в това неприкрито състояние, да зърне животинските му мускули. С мрачна обективност, каквато никога не бе притежавала, тя забеляза, че челото му се е разширило, сякаш прекалено често беше блъскал глава в друг, по-корав череп. Забеляза и свинските му очички, безмилостното им безразличие. Вратът му беше прекалено къс, прекалено дебел. Ушите му бяха щръкнали, като че ли вечно подслушваше тайните на съседите си. Това бе човекът, който я беше измъкнал от гимназиалната неизвестност, бе я увенчал с измамната си слава, беше я издигнал до висините на юношеската аристократичност. Тогава това не бе означавало нищо, сега означаваше още по-малко. Фактът, че и малкото останала обич, която беше изпитвала към него, толкова внезапно се е изпарила, не я порази толкова, колкото мисълта, че някога изобщо го е обичала.
Когато вдигна поглед и ги видя на прага, Стан не изгуби самообладание. Без да каже нито дума, той затвори слушалката.