— Мислиш се за много хитър, а? — насочи показалец към него Лоутън, като че ли току-що го е пипнал на местопрестъплението. — Всичко разбрахме. Всяваш пълен хаос, ранен си и никой нищо няма да заподозре. Адски хитро. Само че не си взел предвид нас, хитрецо. Нас с Алекс. Това ти е грешката.
— Разкарай тоя стар глупак.
— Баща ми ще остане тук.
Стан се намести по-удобно на възглавницата. Торбичката на интравенозната му система се разлюля на стойката.
— Къде беше? Защо досега не дойде да ме видиш?
Тя се приближи до долната табла на леглото.
— На кого се обаждаше, Стан?
— На теб.
— Глупости.
— Какво има, Алекс? Какво ти става, по дяволите?
— Кажи ми, Стан, мисля, че заслужавам да знам. Защо го направи? Не беше заради нас, нали? Ние нямахме нужда от тези пари. Справяхме се нормално. Не бяхме богати, но се оправяхме.
Той поклати глава и извърна очи към стената.
— Тя ли те накара, твоята мъничка Дженифър? Готвил си се да избягаш и да започнеш наново с нея, така ли?
Стан отново я погледна и устните му грозно се свиха.
— Не знам за какво говориш, мамка му. — Но гласът му вече издаваше истината.
— Не си прави труда, Стан. Бяхме на онова твое игрище за голф. В кънтри клуба на Лийфи Уей.
Лоутън се подсмихна.
Очите на Стан показваха отчаяните му опити да измисли нещо. Попаднала в капан невестулка, мъчеща се да си спомни обратния път за бягство.
Александра отметна кичур коса от очите си. От огледалото в банята я гледаше висока жена с гладка бяла кожа. Бомбите, които през последните няколко часа избухваха в душата й, по нищо не личаха външно.
— Знаеш ли, Стан — като срещна погледа му, каза тя, — заблуди ме Марджи. Грижовността ти към нея. Ти страшно я обичаше. Защитаваше я, винаги беше до нея, за да я подхванеш, ако се препъне. Момче на такава възраст толкова много да обича сестра си. Това е мъжът, в когото се влюбих. Това е мъжът, за какъвто те смятах. Но съм сгрешила, нали? Ти си изчерпал всичко за Марджи. Имал си съвсем мъничко и си го изчерпал за нея.
— Скапана курва! Нямаш право да говориш за нея. Нямаш никакво право.
Усетила шеметно замайване, Александра отстъпи назад от леглото.
— Чантата ти е в колата, Стан. Това е краят на поредния ти майтап.
Той отвори уста да каже нещо, но очите му бяха празни.
— Не се мъчи, Стан. Няма какво да кажеш.
— Дай му да разбере, Алекс.
— Ще ви предам на полицията, курва такава — каза Стан.
— Какво?
— Ще ви предам на полицията, теб и стареца.
— Да не си луд, Стан? Не можеш да ми прехвърлиш вината. Ти си скапаняк и за много дълго ще отидеш в затвора.
— Няма, Алекс.
С лениво презрително изсумтяване той извърна очи от нея, за миг се зазяпа в голата стена, после отново я погледна. На лицето му сияеше триумфална усмивка.
— Занеси парите вкъщи, Алекс. Ето какво ще направиш.
— Нещо си се объркал, Стан. Не си в положение да ми нареждаш какво да правя.
— Изслушай ме. По-късно следобед Дженифър ще дойде да вземе парите. Ще ти поиска чантата, ти ще й я дадеш. И всичко ще е наред. Когато ме изпишат от болницата, за пред хората известно време ще останем женени, после ще се разведем и аз ще си отида.
— Глупости, Стан. Ела на себе си! Няма да ходиш никъде другаде, освен в затвора.
Тя хвана Лоутън за ръката. Баща й си тананикаше, играейки си с бримката на ръкава си.
— Знам за Дарнъл Флинт — каза Стан.
Устата й пресъхна. Тя пусна баща си.
— Знам всичко — продължи Стан. — Всички кървави подробности. Ти си убийца, Алекс. Ако ме пипнат, ще те повлека със себе си. Заедно с твоя старец.
Усети присвиване във вътрешното ухо, болезнено повишаване на налягането, сякаш се намираше в асансьор, чиито кабели се бяха скъсали и подът летеше под краката й.
— Преди две седмици Лоутън ми разказа всичко. Нали, стар глупако? Разказа ми как хлапето те тормозело, убило кучето ти, затова ти си отишла и си го застреляла в лицето. Разказа ми за прикритието, за дрогата по пода. Даже е запазил пистолета, с който си убила момчето. Оръжието на убийството, Алекс. Той ми го показа и аз му го взех. Прибрах го на сигурно място. Пистолета, с който си убила онова момче. Скрих го в случай, че някой ден ми потрябва. Както знаеш, Алекс, в полицията пазят балистичните данни за неразкритите убийства. Всичко си е в архива. Мисля, че на твоите приятели в управлението ще им е адски интересно какво са направили навремето баща и дъщеря. Ще си извадят микроскопите, ще разгледат куршума, с който е бил убит Дарнъл Флинт, и ще го сравнят със служебния пистолет на твоя старец. Да, мисля, че ще им е много интересно.