— Наистина му разказах — призна Лоутън. — Без да искам. Стана случайно.
Тя го прегърна през рамо и го притегли към себе си.
— Ти ще отидеш в затвора, Алекс, а старецът ще иде в лудницата, където му е мястото. Може би ще успея да намаля присъдата си до една-две години. Струва си да опитам, не смяташ ли?
— Няма да стане.
— О, ще стане. Разбира се, че ще стане. Служителка от полицейското управление на Маями, обвинена в убийство. Страхотно заглавие. Това ще измести Кървавия изнасилвач от първото място. Басирам се. Няма да те спасят никакви разпоредби за ограничената информация в случаите на убийства, миличка. Вестниците ще го лапнат като топъл хляб. Главният прокурор на щата ще върне парите на „Бринкс“ и ще разкрие едно осемнайсетгодишно убийство. Сигурно ще може да се кандидатира за губернатор.
— Копеле гадно!
Той се отпусна назад на възглавницата, широко се усмихна и се огледа наоколо, сякаш се наслаждаваше на аплодисментите на десетки от най-близките си приятели.
— Това, че оня Флинт те е изнасилил, обяснява много неща — отново я погледна Стан. — Например поведението ти в спалнята. Още от началото аз вършех цялата работа, докато ти лежеше и като че ли страдаше със затворени очи. Все едно че се страхуваш от секса или го ненавиждаш. Мисля, че откакто сме женени, си имала най-много два оргазма, Алекс. И тогава сигурно си се преструвала. Два. За да не отблъснеш окончателно мъжа си, а? Но сега разбирам какво те е направило такава студена риба. Оная история с Дарнъл Флинт. Господи, трябваше предварително да ми кажеш какво ти се е случило, че си повредена стока.
Той погледна Лоутън и презрително изсумтя.
— Единствената причина да се забъркам в тая история с парите на „Бринкс“ беше ти, студена мъртва риба такава. Това изобщо нямаше да се случи, ако имахме някакъв приличен сексуален живот, Алекс. И отгоре на всичко доведе вкъщи това старо копеле. Да дрънка глупости на вратата, докато аз се опитвам да си надървя хуя. Господи, само това ни трябваше, той да е в съседната стая, да дращи по стената и да хленчи. Ти си виновна, Алекс, ти си виновна за лайната, в които сме затънали. За всичко.
Застанала до вратата, тя усети, че въздухът влиза и излиза от нея. Гледаше сивата светлина, която струеше през прозореца, чуваше звънците и гласовете на болницата, докато поредната смяна здрави хора се заемаха с безкрайната върволица от ранени и болни.
— Съвсем просто е, Алекс. Направи каквото ти казвам, иначе ще отидеш в затвора. И ще пратят стареца при лудите престъпници. Ако искаш това, хайде, вдигни телефона и ме предай.
Александра погледна баща си, после отново се обърна към Стан, който лежеше, спокойно отпуснат на възглавниците като комарджия, наслаждаващ се на добре изиграната ръка.
Тя се приближи до леглото и прокара пръсти по студената бяла рамка. Лоутън си тананикаше и пристъпваше от крак на крак до нея, сякаш танцуваше без партньорка.
— Аз вече съм в един затвор — каза Алекс. — Откакто се помня. Не можеш да ми направиш нищо, Стан, което вече да не съм си причинила сама.
Той се повдигна напред. Усмивката му изгуби блясъка си и челото му се напрегна.
— Ами тогава хайде, обади се, Алекс. И само ги гледай как ще откарат стареца ти там, където никога повече няма да го видиш.
Александра усети, че лицето й гори. Стоманени ленти стегнаха гърдите й. Без да откъсва очи от неговите, тя дълбоко си пое дъх.
— Печен си, Стан. Намери много хитър начин да обърнеш нещата в своя полза, да се представиш като жертва. Ограбил си работодателите си, убил си партньора си и за всичко това сме виновни ние с татко. Ти само си извършил онова, което сме те накарали ние. Страхотно! Адски ловко. Трябва да е чудесно да имаш толкова удобна изкупителна жертва за всичко, което искаш да направиш. Е, нека и аз ти кажа нещо, Стан. Когато в щатската прокуратура научат какво си извършил, никой няма да сключва сделки с теб. Направо го забрави. Не съм адвокатка, но всеки ден се срещам с тези хора в службата. Щом си решил да ме завлечеш със себе си, добре, давай. Сигурна съм, че в прокуратурата ще останат доволни. Но не се самозалъгвай. Ще прекараш остатъка от гадния си живот зад решетките. Започвай да свикваш с тази мисъл.