Алекс продължи да го гледа още няколко секунди, после се обърна към Лоутън и го хвана за лакътя.
— Хайде, татко, да се махаме от тук. Имаме работа.
Баща й се отскубна от нея.
— Титуляр в шампионатите, глупости — каза на Стан той. — Нито за миг не съм вярвал на тая измислица. Пращаме те обратно в „Рейфорд“, млади човече, където ти е мястото. И този път за теб няма да има завръщане в цивилизованото общество. Никога!
14.
Алекс се обади на Габриела от фоайето на болницата, взе новия й адрес — квартал на запад от летището. Потегли по магистралата „Долфин“, като шофираше в крайното дясно платно. Стигна до новото жилище на приятелката си за петнадесет минути. Един-два пъти й се стори, че забелязва жълтия пикап да я следи на няколко автомобила разстояние, ала си каза, че си въобразява.
— Къде сме? — попита баща й, когато завиха по тясната бетонна отбивка на Габриела. — Това място не ми е познато.
— Трябва да се видим с Габриела Ернандес. Нали си я спомняш? Двете бяхме мажоретки в гимназията. Миналия месец тя се кандидатира за кмет.
— Оная, дето я хванаха да се целува с диктатора.
— Точно така.
— Защо ще се срещаш с нея?
— Тя познава разни хора, татко, адвокати, политици. Има много връзки. Мисля, че ще може да ни помогне да изберем подходящ адвокат.
— Трябва да се чупим, Алекс. Да вземем парите и да избягаме.
— Не, татко. Веднъж завинаги трябва да реша този проблем. Няма да позволим на Стан да ни държи като заложници. Но първо трябва да потърсим място, където да си в безопасност. Само докато всичко това свърши, докато уредя нещата със Стан. Няма да рискувам да те пратят някъде.
— В лудница ли, по дяволите? Няма проблем. По цял ден ще играя шах с идиоти, какво толкова?
Беше два часа следобед и на улицата грееше убийствено слънце. По отбивките на този работнически квартал нямаше автомобили. Прозорците на повечето от малките къщи бяха с решетки, зад високите телени огради се виждаха статуи на светци. Ротвайлери, добермани и немски овчарки пазеха голите предни дворове или лежаха на сянка в краката на Богородица, Йосиф или самия Христос.
Габриела ги посрещна на вратата и бързо ги въведе вътре. Тя огледа улицата, после заключи вратата и спусна стоманеното резе.
Александра остави чантата на Стан върху масата в трапезарията, дръпна ципа и я разтвори така, че приятелката й да види какво има вътре.
— Мили боже, Алекс!
Габриела носеше широки джинси и бяла мъжка риза. Тя беше слаба жена с плоски гърди и тесни хълбоци на дванадесетгодишно момиче. Без грим лицето й издаваше всеки мрачен безсънен час, всяко мъчение от последния месец обществени унижения. Под очите й висяха подпухнали, тъмни торбички, в ъгълчетата на устата й имаше ситни бръчици, сякаш се канеше да подсвирне на кучето си пазач. Черната й коса бе небрежно свита в кок. И когато Габи извади две залепени с бандерол пачки стодоларови банкноти, Алекс видя, че ноктите й са изгризани до месото.
Габриела изчака да премине поредният самолет.
— Трябва да се обадим в полицията.
— Не. Имаме нужда от адвокат.
— От адвокат ли?
— Затова дойдох тук, Габи. Аз познавам само безплатни защитници, но сега ми трябва някой много добър.
— За какво ти е? За Стан ли?
— Не, за мен. И за татко.
— Какво искаш да кажеш, Алекс?
— Има още нещо. Освен парите. Чакай да си поема дъх и ще ти разкажа всичко.
— Може би не е зле да изпиеш чаша вино.
— Казваше се Дарнъл Флинт — обади се баща й. — Оттам започна всичко това.
Габи погледна Лоутън, който се бе настанил на пъстрия диван до предния прозорец. Той прелистваше стар брой на „Нешънъл Джиографик“ и си тананикаше някаква песничка.
Къщата завибрира от поредния самолет, порцелановите чаши затракаха в шкафа, вентилаторът на тавана за няколко секунди наруши ритъма си.
— Човекът от агенцията за недвижими имоти каза, че ще свикна — надвика рева Габриела. Тя вдигна очи към тавана, като че ли очакваше мазилката да падне. — Предполагам, че ми трябва малко повече време.
Когато настана тишина, Габи попита Алекс дали иска червено или бяло вино и Лоутън каза, че искал и от двете. Александра я последва в кухнята. Приятелката й се обърна, успокоително й се усмихна и разтвори ръце. Алекс се сгуши в прегръдките й.