— Страхотно — каза младежът и се усмихна на Александра. — Ние предлагаме пълно обслужване. Дори кредити. Само се подписвате на пунктираната линия, качвате се в колата и потегляте.
— Ще платим в брой — заяви Лоутън. — Нали, скъпа?
Алекс се вгледа в безпомощните очи на баща си.
— Къде е телефонът ви?
— В офиса. Заповядайте.
Докато Лоутън въртеше волана на пикапа насам-натам, Алекс позвъни в полицията. Телефонистката се смееше, явно на шега на своя колежка.
— Имаше престрелка — каза Александра. — Една жена е убита.
Телефонистката продължаваше да се смее.
— Чуйте ме, по дяволите! Обърнете ми внимание.
— Успокой се, скъпа. Тук съм.
Тя даде подробно описание на жълтия пикап, едрия мъж и дребната русокоса жена, които бяха убили Габриела.
— Не видях номера, но съм почти сигурна, че пикапът е на фирма за почистване на басейни — „Саут Маями Пулс“. Сигурно е краден.
Телефонистката я попита за името й.
— Не се безпокойте за това — отвърна Алекс. — Бях там и видях всичко. Съобщете го по радиостанцията. Чувате ли ме? Веднага, преди да са успели да се избавят от онзи жълт пикап.
— Трябва ми името и местонахождението ви, моля.
Алекс затвори и се върна при Лоутън. Баща й стоеше до черния пикап и подритваше предната дясна гума.
— Сключих страхотна сделка, миличка. Накарах Рафаел да смъкне двеста долара. Нали, малкия?
— Да, госпожо. Баща ви е майстор на пазарлъка.
Някъде по редицата от коли някой затръшна врата. Лоутън рязко се завъртя и посегна към десния си хълбок, но не откри там нито кобур, нито револвер. Александра го хвана през кръста, притегли го към себе си и започна да го вика по име, докато се успокои.
Младият продавач нервно се усмихваше и не знаеше накъде да гледа.
— Пак ли ни гонят ония хора? — прошепна Лоутън. — Ще ни убият ли, Алекс? Ще умрем ли?
Тя го прегърна.
— Не, татко. Не и ако аз имам думата.
15.
Петнадесет минути след като Александра и старецът напуснаха стаята на Стан, пристигна полицията. Той разговаряше по телефона с Дженифър, едва бяха разменили няколко думи, когато двамата влязоха и заеха позиции до леглото му. Стан се сбогува с нея и затвори.
Бяха от управлението на Маями. През годините ги беше срещал на различни събирания. Романо, пълен старец с бяла коса и лице на пияница, и Дани Дженкинс, висок, петдесетинагодишен мъж с остри очи, почернял и с гъвкаво тяло на професионален играч на голф. Романо носеше бяла риза с къси ръкави и тъмни панталони, Дженкинс — черно поло и тъмнозелени панталони. Хвани единия, удари другия.
Стан се опита да не преглъща и да не се поти. Призова на помощ някогашния си стоицизъм — онези петъчни вечери в гимназията, преди да започне мачът, когато момчетата го потупваха по гърба, опитваха се да го окуражат, да го насъскат, да го възбудят. Но това не беше причината да стане титуляр в регионалните шампионати. Беше го постигнал със самообладание. Беше насочвал ума си към пъпа си, бе усещал как спокойствието се разлива и го изпълва топлина. И сега направи същото с ченгетата. Изключи всички вътрешни светлини, отпусна юмруци и ги поздрави.
— Извинявай, че те безпокоим, Стан — каза Романо. — Боли ли те кракът?
— Търпи се.
— Искахме да ти зададем само няколко въпроса, нищо повече. Да отметнем едно-две неща за злополуката. Най-много десет минути.
— Няма проблем — отвърна Стан. — Имам колкото искате време.
И въпросите заваляха. Трябвало им описание на мустанга. Интересувало ги дали познавал някой от хората, които отмъкнали парите. С каква скорост се движел по магистралата? Бенито бил ли си закопчал предпазния колан?
Романо си записваше отговорите, а другият, Дженкинс, задаваше въпросите. Скоро Стан започна да се отпуска. Очевидно Александра не бе разговаряла с тях. Заплахите му бяха подействали.
Възрастният детектив от време на време го поглеждаше, но в очите му нямаше нищо подозрително. Дженкинс беше отегчен. До последния въпрос, който хвана Стан неподготвен.
— Опита ли се да спасиш партньора си? Да извадиш главата му над водата или нещо такова?
Стан тежко преглътна и се помъчи да не издава страха си.
— Бях припаднал — отвърна той. — Свестих се, момчетата от бърза помощ бяха там и Бенито вече не дишаше. Ужасно е. Двамата бяхме адски близки. Как го понесе жена му?