Опрял глава на прозореца, Лоутън спеше. На два пъти се будеше и презрително отговаряше на някакъв досаден герой от съня си, после незабавно пак се унасяше.
Александра на три пъти спира да налее бензин и да използва тоалетната. Бързо напредваха на север по I-75. Все същите четири ресторанта на всеки ярко осветен площад, все същият топъл вятър, носещ същите хиляди насекоми във въздуха около пращящите флуоресцентни лампи. Беше се схванала, в главата си чуваше гласове от последните две денонощия. Заплахите на Стан, молбите на Габи, телевизионните репортажи, безсмислените думи на баща й, обясненията на Скарлет Роджърс. Откъси от разговори, сякаш превключваше запаметени радиоканали.
И през цялото време кънтеше неговото омразно име.
Дарнъл Флинт. Дарнъл Флинт…
Името му на устните на Стан бе проклятие, пулсиращо от отвратителна черна магия. Човекът, за когото се беше омъжила, се бе превърнал в онзи, който я измъчваше насън — седемнадесетгодишното момче, което лягаше отгоре й винаги щом се унесеше.
Сякаш през младостта й не се беше случило нищо друго. Онази сутрин се издигаше толкова нависоко, че всяко друго събитие от детството й се губеше в сянка. Никакви рождени дни и Коледи, яркочервени велосипеди, великденски рокли, кукли, весели следобеди, прекарани в печене на бисквити с мама. Никакви филми, учители, щастливи сутрини, изпълнени с кипящата енергия на юношеството, уханни летни нощи, танци със светулките, игри на двора, нищо не излизаше извън сянката на Дарнъл Флинт.
Спомняше си всичко, разбира се. Ала то се сливаше, изместено от един по-голям, по-мрачен спомен. Като някакъв тумор, който растеше и протягаше пипалата си към всички кътчета на мозъка й.
Дарнъл Флинт бе причината да тренира карате, изкуството да отклоняваш човешкото докосване. Дарнъл беше избрал Стан Рафърти за неин съпруг, човек, абсолютно неспособен да й даде обичта, от която се нуждаеше. Пак той бе избрал Габриела за нейна приятелка, жена също като Алекс, чиито детски рани не бяха зараснали. Дарнъл дори беше избрал професията й, така че нощ след нощ да гледа през обектива си и да вижда неговите кървави останки.
Преди осемнадесет години Дарнъл Флинт я бе принудил да бяга, за да спаси живота си. И тя все още бягаше.
Призори, когато дърветата и хълмовете започнаха да изплуват от мрака, Алекс отби от междущатската магистрала, спря в едно крайпътно заведение и се нареди на опашката. Лоутън отиде до тоалетната, докато тя купуваше „Талахаси Демократ“ и две големи кафета.
Когато се върна в пикапа, Алекс откри кратко съобщение на страницата със събития от щатски мащаб.
В петък следобед беше убита Габриела Ернандес, известна политическа фигура от Маями. Надупченото от куршуми тяло на госпожа Ернандес било открито на пода в дневната от един от двамата й сина. На въпроса дали смята, че смъртта на госпожа Ернандес е свързана с неотдавнашната й противоречива среща с кубинския диктатор, Хари Антрим, говорител на полицейското управление на Маями отговаряше: „В този град животът ви може да се окаже в сериозна опасност, ако имате неправилна външна политика“. Убийството става още по-загадъчно, тъй като откритата на отбивката тойота е регистрирана на името на Александра Рафърти, служителка в отдела за идентификация в полицейското управление на Маями. „Естествено, че сме разтревожени — заявяваше Антрим. — В петък вечер госпожа Рафърти не се яви на работа и не се обади по телефона. Да, всички сме много загрижени.“
Александра остави кафето си настрани и се загледа в светлата тухлена стена на ресторанта. Опита се да диша равномерно, да се вземе в ръце. Но след миг усети, че в гърлото й засяда буца и зад очите й заприижда гореща вълна.
Наведе се напред, опря чело във волана, обгърна гърдите си с ръце и заплака. Скръб, на която отдавна не бе давала отдушник. Сълзите пареха — преглъщани толкова дълго, те се бяха превърнали в киселина. Тя запуши устата си с длан и тихо зарида, докато се задъха и я заболя стомахът. Докато Лоутън протегна ръка и я докосна.
Алекс избърса очи, отпусна се назад на седалката и го погледна.
— Има ли ни във вестника? Имената ни?
Тя поклати глава.
— Не, татко.
— Преди името ми често се появяваше във вестника. Някога показвал ли съм ти колекцията си от изрезки? Бях медиен любимец.
— Виждала съм ги.