На дъбовата маса за хранене имаше опакована в целофан кошничка, подарък от агенцията за къщи под наем. Кафе на зърна, кроасани, пресни плодове и малка бутилка шардоне, всичко необходимо за началото на една великолепна почивка. В ъгъла до портала, който водеше към кухнята, имаше бял стол с висока облегалка и ръчно рисувани сини цветя. Всичко тук говореше за отличен вкус и нямаше нищо общо с онази някогашна порутена къща на брега. Нямаше пясък по пода, паяжини, ръждиви мивки и силен мирис на мухъл.
Алекс избра за себе си предната спалня. Близо до улицата, така че едновременно да наблюдава баща си и движението навън. Докато Лоутън взимаше душ, тя събу маратонките си, разкопча банана си и потърси къде да скрие чантата с пари. Накрая се спря на плетената кошница върху шкафа над кухненската мивка. Една по една нареди вътре пачките, докато я напълни догоре, и я върна на мястото й. После прибра останалите пет-шест до формите за лед в камерата на хладилника.
— Това не е мястото, на което бяхме преди — отбеляза Лоутън. Той стоеше гол в дневната и водата от тялото му се стичаше по пъстрите килимчета на пода.
— Прав си, татко. Но тук е чудесно, не смяташ ли? Плажът е същият. Пък и не е нужно да сме в абсолютно същата къща.
— Нима?
— Не, това няма значение. Не ти ли харесва? Тук е чисто и слънчево.
— Уморен съм — отвърна баща й. — Трябва да поспя. Остарявам.
— Можеш да спиш колкото искаш. По-късно ще отидем на плажа да погледаме залеза. Ще обиколим района, ще видим какво се е променило.
— Всичко се е променило. Всичко е различно от едно време.
— Някои неща са се променили, естествено. Но Сисайд ти харесва, нали?
— Трябваше да съм в „Харбър Хаус“. Ще получа неизвинено отсъствие.
— Ще ти напиша извинителна бележка, татко. Те ще проявят разбиране. Спокойно могат да минат без теб няколко дни. Сега сме тук, хайде да се порадваме на почивката.
— Крием ли се?
— На почивка сме, татко. Имаме отпуска.
— Илейн Дилашоу пече шоколадови бисквити с орехи. Ако ме няма, за да ги взема, тя ще ги даде на оня проклет Джордж Мърфи.
— Трябва да ти намерим хавлия, татко. Намокри целия под.
— Погледни ме. — Той спусна ръка, повдигна увисналия си пенис и го остави да падне. — Погледни това безполезно парче месо.
— Хайде, татко. Трябва да си починеш. И двамата имаме нужда от почивка.
— Преди не бях такъв. Някога бях истински мъж. Спомняш ли си?
— Да. Беше много мъжествен. Всички жени те харесваха.
— Нали? Можех да имам всяка от тях. Но избрах теб.
— Избрал си Грейс, татко. Майка ми, Грейс.
— Грейс ли?
— Хайде да си легнеш. Ела, стига приказки.
Тя го настани на чистия чаршаф, включи вентилатора на тавана, спусна щорите. Наближаваше десет часът, температурата навън не надвишаваше двадесет градуса. Поне пет-шест градуса по-малко и много повече кислород, отколкото в онзи субтропичен ад почти на хиляда километра на юг. В далечината се чуваше плясъкът на прибоя, от север подухваше освежителен ветрец, ухаещ сякаш на вечнозелена растителност, бистри планински езера и ледници. Имаше още поне месец, докато есенният въздух проникне чак до Маями. Един ден път с кола, друг сезон. Друга Америка.
Тя седна на ръба на леглото и Лоутън дяволито й се усмихна.
— Тук е хубаво — каза баща й. — Точно като в албума.
— Да. Точно като в албума.
Алекс отвърна на усмивката му и погали сухата, отпусната кожа на дланта му. След минута-две клепачите му се затвориха и той най-после заспа. Когато започна да диша дълбоко и да похърква през носа, тя се изправи и тихо затвори вратата.
В кухненския килер откри макара с конец, после извади от чекмеджето с приборите тежък черпак. Александра прокара единия край на конеца до бравата на стаята на Лоутън и започна да размотава макарата, като отстъпваше към своята спалня. Накрая завърза другия край за черпака и го остави на ръба на нощното си шкафче. За толкова кратко не можеше да измисли по-добра предупредителна система.
Погледът й попадна върху шкафчето и се задържа върху оставения там кожен банан. Алекс въздъхна, вдигна го и дръпна ципа. Извади петте снимки, пръсна ги върху плетената масичка, после измъкна малкото стъклено полукълбо от велуреното му калъфче, лупа, голяма колкото разрязан наполовина малък лимон.