Той усети, че се усмихва. Във вените му се вливаше нова енергия. Шлюзовете на адреналина бяха отворени и с всяка изтекла секунда той набираше височина.
— Време е да вървя, мила мамо. Трябва да хвана самолета. Ако се появи нещо и се наложи да се свържеш с мен, аз ще съм на плажа и ще си почивам с всички онези чудесни хора в техните чудесни къщи. На прекрасния пясъчен бряг на Сисайд, Флорида.
21.
Събуди я автомобилна аларма, която ви в продължение на няколко секунди, после рязко замлъкна с двойно изпиукване.
Александра седна на леглото, запремигва и се опита да си спомни къде се намира. Изтекоха няколко секунди, докато събитията от последните дни изплуват от мъглата и се подредят в строен ред. Катастрофата на бронираната кола, мрачната сцена в болничната стая на Стан, надупченото тяло на Габриела, безкрайното пътуване от Маями до Северна Флорида.
Тя присви очи и погледна будилника на нощното шкафче. Пет четиридесет и осем. Седемчасов сън, след който не се чувстваше отпочинала. Мускулите я боляха, крайниците й бяха като налети с олово. Като че ли беше прекарала следобеда в опити да се изтръгне от мрачните подземия на кошмарите.
Алекс се прозя и се протегна, после спусна крака на пода и стъпи върху нещо метално и студено. Тя се наведе и го видя. Черпакът.
Скочи от леглото и се втурна в дневната. Беше гола и все още сънена, ала бързо се разсъни.
Лоутън го нямаше нито в кухнята, нито в неговата спалня. Нямаше го и в банята.
Александра три пъти извика името му, преди да види, че входната врата е открехната и на улицата навън сияе кехлибарената привечерна светлина.
Бермудите и блузата й бяха в пералнята, мокри и смачкани. Тя ги облече, нахлузи маратонките си и излезе навън. Паниката нямаше да й помогне. Трябваше да се съсредоточи, да запази спокойствие, да разузнае района. Може би след по-малко от час щеше да се стъмни и не можеше да си позволи грешни предположения.
Не можеше много да се е отдалечил. В това малко усамотено градче нямаше къде да се отиде. Триста къщи, заобиколени от непроходими шубраци от едната страна и от Залива — от другата.
За миг спря на червените тухли на Ийст Ръскин и се озърна към тясното шосе, после впери поглед към града. Избра плажа. Самата тя би тръгнала натам. Може би същите спомени бяха привлекли Лоутън към захарните пясъци. Навярно старецът си припомняше онези дълги разходки с Грейс, когато двамата бяха оставяли Александра сама да строи своя пясъчен замък.
Бермудите и блузата лепнеха по кожата й, влажни и тежки. На стъпалата към плажа подмина група от загорели туристи — мъжете в пъстри дрехи за голф с очила в ретро стил, жените в дълги рокли, накичени с прекалено много бижута, и с чаши вино в ръце. Когато Алекс забърза надолу, смехът и разговорите им рязко секнаха и те едновременно отстъпиха настрани, сякаш правеха път на недосегаема личност.
Когато стъпи в дълбокия пясък на плажа, маратонките й заскърцаха като върху току-що навалял сняг. Последните поклонници на слънцето вече изтупваха хавлиите си, сгъваха столовете си и се насочваха към стъпалата.
На изток край високите дюни имаше десетки бунгала, несигурно застроени върху пясъка, а на два-три километра зад тях започваха мрачните вили и мотели. В обратната посока плажът продължаваше четири-пет километра и преминаваше във високите, обрасли с трева дюни, които преди осемнадесет години бяха пазили от водата нейния пясъчен замък.
Тя бързо се запъти натам по по-твърдия мокър пясък край водата. Подмина две гимназистки по бански, които си подхвърляха фризби в плитчините край брега.
Зад тях група осемгодишни дечурлига играеха на гоненица, плискаха се и се гмуркаха в сребристия залив. Още по-нататък неколцина възрастни, изтегнати на шезлонгите си, четяха списания или пиеха студени напитки.
Трябваше й почти половин час, за да стигне до последните неколкостотин метра на плажа. Дотогава наоколо бе опустяло и само една млада двойка тичаше към нея, следвана от черен лабрадор. Слънцето залязваше — червено-златистите отблясъци изпъкваха на тъмносиния фон на запад.
Алекс се обърна и закрачи назад.
Стомахът й се бе свил от страх, сърцето й ускорено биеше. Опитваше се да се успокои, да измисли десетки логични обяснения. Че баща й просто скита из живописния град, че се е развихрил на местния пазар или седи в някой бар на открито, пие бира и разговаря с някой местен зевзек. Или че когато се върне, ще го завари да гледа телевизия в дневната в Чатауей, готов за обичайната си бира.