Александра забави крачка и се загледа в отраженията на залеза по вълните. Дрехите й бяха почти сухи, но сега трепереше повече, отколкото преди половин час. Тя отново забърза в сгъстяващия се мрак и почти бе стигнала до стъпалата, когато видя големия уродлив силует да излиза от водата на петдесетина метра от нея.
Алекс спря, избърса очи и се затича натам.
И се закова на място.
— Татко?
Пристъпи напред и видя баща си в ръцете на висок млад мъж. Косата на Лоутън Колинс беше мокра и разрошена, главата му се опираше в гърдите на мъжа. Беше по червени боксерки, вдигнати високо над малкото му шкембенце. Очите му бяха отворени и на устните му се бе изписала смутена усмивка.
— Добре е — каза мъжът. — Просто е влязъл прекалено навътре в морето и се е уморил.
— Боже мой! — изохка Александра. — Татко, сигурен ли си, че си добре?
Лоутън засрамено кимна и изплю малко вода на пясъка. После завъртя глава и вдигна очи към мъжа, който го носеше.
— Познавам ли те, малкия?
Алекс се приближи и се вгледа в спасителя на баща й. Тъмнозелените му бермуди и бялата му фланелка бяха мокри. Тъмните му очи блестяха и на лицето му грееше познатата усмивка. Сърцето й заблъска в гърдите и тя си пое дълбоко дъх, за да преодолее обзелата я слабост. За миг не успя да свърже името с лицето. Струваше й се толкова не на място, на толкова много километри от света, който споделяха двамата.
— Джейсън! — възкликна Александра. — Джейсън Патърсън.
— От плът и кръв.
Той поклати глава и смутено се усмихна, сякаш не вървеше толкова гладко, колкото се беше надявал.
— Реших, че имам нужда от почивка — рече Джейсън. — Ти толкова хвалеше това градче, че дойдох да се убедя.
— Глупости.
— Красиво е. Малко е кукленско, но е приятно за окото.
— По дяволите, Джейсън, какво правиш тук?
— Ами, разхождах се по плажа и го видях да размахва ръце. Не знаех, че е баща ти. Просто съвпадение. Щастлива случайност.
— Стан ограби бронирана кола — каза Лоутън. — Затова сме тук. И заради Дарнъл Флинт.
— Кой е Дарнъл Флинт?
— Във вилата са парите от бронираната кола. Искаш ли да ги видиш?
— Какви пари? — Джейсън я зяпна. — Какво става, Алекс?
Тя отправи очи към мътните води, които отразяваха последните слънчеви лъчи.
— Това е дълга история. Прекалено дълга.
— Имам време — отвърна младият мъж и изправи Лоутън на крака. — Предостатъчно.
Джейсън разсеяно се усмихваше. Ветрецът развяваше дългата му черна коса. Той повдигна ръка и я отметна от лицето си. И Александра осъзна, че го зяпа, че гледа ръцете му, медната кожа на гърлото му. Че усеща физическото му присъствие повече от когато и да е. Индианските му скули, тъмните му, лъскави като въгленчета очи, спокойната му усмивка.
— Вие двамата се познавате, нали?
— О, да — потвърди Джейсън. — От години тренираме заедно.
Той срещна погледа й и още по-широко се усмихна.
— Гладен съм — каза Лоутън. — Стана ли време за вечеря?
Алекс откъсна очи от тези на Джейсън и се обърна към баща си. После въздъхна и го хвана подръка.
— Ти вечно си гладен, татко.
— Мога да изям цял кон. По дяволите, мога да изям два коня. Ами ти, синко? Гладен ли си? Ще вечеряш ли с нас?
Джейсън се наведе, събу гуменките си и изля водата от тях.
— Умирам от глад — усмихна се той на Алекс. — Чак ми прималява.
Тя поклати глава.
— Хайде, татко. Трябва да те изсушим.
— Ами аз? Мокър ли да остана?
В морето на шест-седем метра зад тях от мрачното небе се спусна чайка и сякаш запрати към брега лилави вълни.
— Естествено, Джейсън, ела и ти. Искам да чуя обяснението ти. И гледай да е логично.
22.
— Ейми те харесва — заяви Ема. — Луда е по теб, Джен.
— Откъде знаеш?
Навела глава, Дженифър наблюдаваше хлебарката, която пълзеше по предницата на бялата й копринена блуза.
— Ако се отпуснеш, още повече ще те хареса. Тя усеща, когато някой се страхува от нея.
— Трябва да налеем бензин — обади се Норман.
— Ами тогава спри и налей — отвърна Ема. — Всеки път ли ще искаш разрешение? Божичко, Норман, бъди решителен, поне веднъж отбий от магистралата, без да се съветваш с мен.