— Чух.
— Е, щом не ти харесват моите мечти, да чуем твоите, Ема. Хайде, казвай, за да мога и аз да се присмея на мечтата ти.
— Дресьорка на хлебарки.
— Какво?
— За филмите. Там винаги търсят хора, които могат да се оправят с хлебарки.
— Наистина ли?
— Естествено. Не си ли виждала? В някой страшен филм от цепнатината на стената се появява хлебарка, качва се по леглото, изкатерва се по завивките и камерата внимателно я следи, докато пълзи по дланта на момичето, после по ръката и по лицето. Не знаем какво ще видим — може би момичето спи, може би се люби или гледа как се приближава хлебарката, и после бам, камерата се отклонява и ние виждаме, че от челото на момичето стърчи нож.
— Супер.
— Естествено, че е супер. Това е Холивуд, Дженифър. И там плащат големи пари за човек, който може да накара хлебарката да мине точно откъдето трябва, онова дълго пътуване по ръката на момичето. Хората с моите способности получават огромни заплати. Ще си купя голямо имение в Бел Еър или в Бевърли Хилс, ония места, дето живеят всички звезди. И всяка сутрин ще извеждам на разходка кучето си.
Наближиха комплекс бензиностанции и Норман намали.
— „Ексон“ или „Шел“? — попита той.
— Норман — каза Ема, — защо не почерпиш от огромния си резервоар с тестостерон и поне веднъж не вземеш сам решение какъв бензин да налееш. Мислиш ли, че можеш да го направиш?
— Ще опитам.
— Мъжете са от Пенис — подсмихна се Дженифър.
— Норман е енигма. Той е от съвсем друга планета. Знаеш ли какво е енигма? Енигма е загадка. Като сфинкса. Огромен, грозен, просто си седи и нищо не прави.
Хлебарката запълзя по прасковения мъх по бузата на Дженифър. Тя затвори очи и отпусна глава назад.
— Гъделичка ли те, Дженифър? Или гали чувствителната ти кожа?
— Да — потвърди момичето. — Да.
— Добре. Сега започваш да осъзнаваш едно от многобройните чудесни качества на Periplaneta americana. Просто се отпусни. Отпусни се и се кефи.
— Не мога да повярвам — прошепна Дженифър. — Даже една гадна хлебарка е по-добра от Стан Рафърти.
— Той не е бил добър, а? Кофти любовник.
Норман я погледна и поклати глава.
Без да отваря очи, Дженифър отвърна:
— Караше ме да върша разни неща. Неща, които не обичам.
— Ей — обади се Норман, — престанете!
Ема студено го изгледа, което значеше „Остави ни на мира“.
— Какви неща, Джен?
— Завързваше ме за таблата на леглото, нали разбираш, и използваше разни предмети.
— Какви предмети?
— Главно плодове. Много си падаше по банани, един-два пъти опита с круши. Даже с грозде.
— Задник.
— Да — каза Дженифър. — Това също.
Ема се подсмихна.
— Престанете — повтори Норман.
— И после онзи човек от службата на Стан. Казваше се Делвин.
— Тройка ли направихте?
— Не, Стан само гледаше. Седеше до леглото и гледаше как с Делвин се чукаме. Беше някак особено и гадно. Съгласих се само защото той ме помоли, защото се опитвах да го направя щастлив. Но не ми хареса. И колкото повече мисля за това, толкова повече се ядосвам.
— Значи само е седял и е гледал, а? Беше ли гол? Биеше ли си чекии?
— Не, беше си облечен и само гледаше.
— Господи боже!
— Стан има проблеми. Сексуални проблеми.
— Така изглежда.
— Стига — повтори Норман. — Престанете и двете.
— Стан е много лош човек — продължи Дженифър. — Постоянно чете за престъпления. Знае всичко за известни обири, престрелки, съдебни процеси и за частния живот на престъпниците. Много е опасен.
— Глупости, Дженифър — заяви Ема. — Както го описваш, твоят Стан ми прилича на книжен плъх. Книгите не са истинския живот. Нищо подобно. Докато не се овъргаля в калните канавки, докато над главата му не засвирят куршуми, човек не знае нищо. Докато не натисне спусъка и не очисти друго човешко същество, докато не види куршумът да излиза от плътта и костния мозък.
— Стан знае много неща. Занимавал се е с всякакви гадости.
— Обаче не дойде да те спаси, нали? Чакахме го, но той не дойде. Цялото това учене, цялото четене за престъпността не му е дало смелостта да дойде и да те спаси, въпреки че ти го помоли. Той чу треперещия ти глас по телефона, разбра колко си уплашена и не ти се притече на помощ.