Въпреки всички опити на Стан да привлече вниманието на приятелчетата си от бейзболния отбор към Марджи, никой от тях не прояви какъвто и да е интерес. Затова накрая се съгласи да го направи.
Една вечер, когато родителите им бяха на гости, отиде в нейната спалня, угаси осветлението и се пъхна в леглото до нея. Помилва малките розови зърна на гърдите й, посмука ги, после й показа как да го гали. Тя искаше да опита всичко, което знаеше Стан, макар че то не бе много. Ала когато се отпусна на чаршафа до нея, сестра му заплака. И продължи да ридае, с каквито и думи да я успокояваше.
Той се облече, излезе от стаята, направи си сандвич и го изяде, наля си мляко, погледа телевизия и когато се върна, Марджи все още хлипаше. Затова я удари. Не силно. Плесница по лицето, за да я накара да дойде на себе си. Беше го видял в един филм — мъж да прекратява истерията на гаджето си. Просто шамар.
Подейства. Тя престана да вие и го погледна.
— Съжалявам — каза Стан. — Съжалявам, съжалявам. Не биваше да го правим. Не е естествено.
— Не плача за това, Стан.
— А защо?
— Не можеш да разбереш, нали?
— Защото ще умреш и повече няма да се наслаждаваш на секса, затова ли?
— Не.
— Защо тогава?
— Плача, защото първият ми и единствен полов акт е с толкова невероятно тромав мъж.
Той се вцепени и я зяпна. Плъзна очи по съсухрените й крака, по мършавото й голо тяло. След толкова много години все още с кристална яснота си спомняше този момент, спомняше си точно как се е чувствал. Стаята се бе превърнала в бял огън. Чуваше пращенето зад очите си, сякаш мозъкът му се разпадаше.
Прииска му се да я убие на място. Прииска му се да я стисне за гърлото и да счупи всичко, до което се доберат пръстите му. Всички костички и вени. Прииска му се да спре притока й на въздух и да гледа как подбелва очи.
И в този момент за пръв път разбра, че има зло сърце. Че всички тези книги за престъпления не са само хоби. Бяха го привличали, защото беше покварен по рождение. Престъплението бе истинската му религия. То заместваше молитвите към Господ и пеенето на химни. Книгите за всички онези шантави перверзници от миналото, убийци, контрабандисти и похитители, го вдъхновяваха също толкова, колкото историите за светци вдъхновяваха нормалните хора.
Онази вечер, докато гледаше сестра си, Стан ненадейно осъзна, че няма престъпление, няма грях на света, който да не е готов да извърши.
— Още ли е зад нас? — попита Ема.
— Да — отвърна Норман. — Още.
— От самото начало ли ни следи?
— Да.
— От Маями ли? Следил ни е осемнайсет часа?
— Точно така.
— Божичко, Норман, и ти едва сега го споменаваш!
Ема зяпаше през прозореца тъмния скучен пейзаж. Борови гори и шубраци.
— По дяволите, Дженифър, предполагам, че в крайна сметка гаджето ти трябва да те харесва. Поне достатъчно, за да се влачи след теб хиляда километра. Или може би иска да те убие. Да не ти позволи да го предадеш, да свидетелстваш против него. Може би това изобщо не е любов.
— Защо не се опитаме да му се измъкнем, Ема? Не е много трудно.
— Каква кола кара?
— Форд.
— Има ли климатик?
Дженифър потвърди.
— Хм, по дяволите. Искаш да кажеш, че ние тука осемнайсет часа се мъчим в тая жега, а той си седи и в лицето му духа хладен въздух, така ли? Това не те ли вбесява, Дженифър? Какъв егоизъм! Чиста несправедливост.
— Вбесява ме.
— И би трябвало. Щото мен ме вбесява. И съм сигурна, че Норман също е бесен. Нали, Норман? Нали те е яд на оня егоист?
— Както кажеш, Ема.
Дженифър помълча два-три километра, после протегна ръка в мрака, откри дланта на Ема и скришом я стисна.
— Харесваш ли ми косата, Ема? Прическата ми, искам да кажа. Нова е. Направих си я специално за Стан. Щяхме да заминаваме за Санта Фе или Таос, за едно от тези две места, да си купим кирпичена къщурка, да живеем близо до земята, в хармония с природата и нейните цикли. Затова казах на Шери, моята фризьорка, по дяволите, режи, придай ми съвсем нов вид за нашето ново начало в живота. И после Стан ме погледна и изобщо не забеляза. Не каза нито дума за това.
— Мъже — отвърна Ема.