— Харесва ми този младеж — широко му се усмихна Лоутън. — Харесва ми как разсъждава. Има глава на раменете си. Не е като повечето младоци, които напоследък срещам. Вземи например оня Франк Синатра. Виж, той е роден неудачник.
Александра избърса устните си и остави салфетката до чинията.
— Не защитавам Стан. Копелето ще отиде в затвора. Той е крадец и убиец.
— И кръшка — добави баща й. — С едно миньонче. Представям си я като някое диско гадже.
— Не виждам проблема, Алекс. Просто вдигни телефона и го предай. Или си мислиш да задържиш парите?
Александра стисна устни.
— Не става дума само за обира — отвърна тя.
— Да, Стан знае за Дарнъл Флинт — каза Лоутън. — Заплаши да разкрие цялата гадна история.
— А кой е този Дарнъл Флинт?
— Едно момче — отвърна баща й. — Много отдавна отнесе куршум в лицето.
— Моля те, татко. Не искам да говорим за това.
— Сигурно. Не е приятна тема за разговор на вечеря.
Джейсън изправи рамене. Беше се изчервил и втренчено гледаше Александра, като че ли се опитваше да проникне в мислите й. Тя потръпна и се извърна.
— Куршум в лицето ли? Какви са тези неща, Алекс?
Без да го поглежда, Александра се опита да запази самообладание.
— Хайде просто да приемем, че с мъжа ми сме имали скандал. Той отправи някои заплахи и аз ги приех съвсем сериозно.
Джейсън дълбоко си пое дъх, въздъхна и сведе очи към празната си чиния.
— Добре. Както искаш.
Лоутън се зае с остатъка от фидето си, нави го на вилицата си и неуверено го насочи към устата си.
— Сега е твой ред, Джейсън. Искам да чуя обяснението ти. Какво правиш тук?
Той я погледна, отметна тъмен кичур коса от очите си и се насили да се усмихне.
— Е, ще си поръчаме ли десерт? — попита младият мъж. — Кафе?
— Аз не искам десерт — отвърна Лоутън. — Трябва да внимавам за талията си. Не искам да стана сто и трийсет кила като оня проклет Джордж Мърфи. Момичетата няма да ми обръщат внимание. А, не.
Джейсън вдигна ръка, привлече вниманието на келнера и му даде знак да донесе сметката. После отново се усмихна на Алекс и отпи глътка вино.
— Мислех да се разходим по плажа, да погледаме звездите. Да се изкъпем на лунна светлина.
— Не, благодаря — каза баща й. — За днес достатъчно се къпах.
— Не е съвпадение, нали, Джейсън? Идването ти тук.
Той проследи с поглед едно младо семейство, което напусна сепарето си и се насочи към изхода.
— Вече ти казах, търсех те.
— И дойде тук? Ей така избра Сисайд?
— В четвъртък ти го спомена на плажа, спомняш ли си? Твоето романтично убежище. Не се сетих за друго, затова рискувах.
— Но защо, Джейсън? Защо изобщо дойде?
— Сутринта пишеше за теб в „Хералд“, Алекс, в репортажа за убийството на Габриела Ернандес. Открили колата ти на нейната отбивка. Прочетох го и тръгнах да те търся.
— Качил си се на самолета и си изминал целия този път, само защото си предположил, че съм тук, така ли?
— Разстоянието не е малко, да — призна той. — Трябваше да взема самолет до Атланта, да се прехвърля на друг и после на още един до Панама Сити. След това наех кола. Истинска одисея. — Джейсън допи чашата си и я остави настрани.
— Искам да чуя защо, Джейсън.
— Защото се тревожех. Стан катастрофира. По цялата улица се разсипват пари, дават го по националните новини. На другия ден намират колата ти пред къщата на убита жена. И не стига, ами и двамата изчезвате.
— Стан е изчезнал от болницата, така ли? — като се наведе напред, напрегнато прошепна Алекс.
— Явно снощи е избягал — отвърна Джейсън. — Полицията проверила у вас. Нямало те, него също. По телевизията говореха, че същите кубински екстремисти, които убили онази Ернандес, имали нещо общо със случилото се с вас със Стан. Че вие сте били невинни жертви, убити, само защото сте били свързани с онази жена.
— Онази жена ми беше приятелка — каза Алекс. — На близката ми приятелка.
Джейсън помълча, вперил очи в чинията си.
— Извинявай — накрая каза той. — Бях груб. Много съжалявам, Алекс.
Александра отново се опита да преглътне горещата буца, която през последните няколко часа й пречеше да диша, но не успя. Загледа се във високата трева навън, която сияеше на светлината на ресторанта като платинено бяла пшеница, леко поклащаща се на вечерния ветрец.