Алекс не беше готова за това, за този бавен танц назад към леглото. Бе прекалено дезориентирана, прекалено крехка, прекалено смутена, прекалено гневна. Ала не се съпротивляваше, докато се поклащаха в беззвучен ритъм. Нагаждаше тялото си към неговото и усещаше как силата му се напряга на сантиметър под спокойната повърхност. Топлината му, спокойната му прегръдка.
— Страх ме е — каза тя.
— От мен ли?
— От това.
— Знам. Страшно е.
— Навярно веднага трябва да престанем. Докато още можем.
— Искаш ли?
— Не, разбира се.
Александра отстъпи назад и го погледна на слабата светлина. После ръцете й започнаха да се повдигат, сякаш разперваше криле. Джейсън се пресегна, изхлузи фланелката през главата й и с плавно движение се измъкна от боксерките си.
На жълтата светлина на уличните лампи Алекс застана гола пред него. Леко сви пръсти в юмрук и бавно го насочи към брадичката му. Той се усмихна и също толкова бавно го блокира, хвана я за китката и я завъртя с гръб към себе си в каратистки менует.
Плътно се притисна към гърба й и плъзна дясната си предмишница под брадичката й. Китката му леко се опря в гърлото й, стандартна задушаваща техника. Целуна я по едното ухо, после по другото. Тя го остави да я подържи още няколко секунди, усещайки как пенисът му се надига по вдлъбнатината на дупето й, после хвана палеца на дясната му ръка, внимателно го натисна назад, освободи се от хватката му и се обърна към него.
— Не че сме непознати. Отдавна го предчувствахме.
— Млъкни, Джейсън.
Алекс пристъпи напред, целуна го по устните и го притегли още по-близо към себе си в ленивото поклащане на прегръдката. После се озоваха на леглото, под завивките, под прохладния памук, чисто бял и пулсиращ от мълниите. Пръстите на Джейсън се плъзгаха по кожата й, изучаваха тялото й, финия пух по ръцете, лицето и корема й — сякаш правеше всичко възможно да запомни ъглите, заобленостите и точния релеф на кожата й.
След това беше неин ред да направи същото. Задъханият трепет на откритието, милването, галенето, прокарването на пръсти по този непознат терен, по падините между ребрата му, по твърдите зърна на гърдите му, по мускулите му, по космите от пъпа до слабините му, по този мъж, който й се откриваше, който лежеше по гръб и се наслаждаваше на докосването й, уязвим и сигурен едновременно.
Когато бурята най-после стигна до сушата, вихрите й брулиха къщата само за миг-два, после ги обгърна дъждът. Капките внезапно забарабаниха по ламаринения покрив, сякаш от стратосферата се сипеха монети. Все по-високо, докато накрая заглушиха всички останали звуци.
Двамата яхнаха гребена на шума и се скриха в глъбините му. Александра усети, че я напуска онзи страх, който толкова отдавна бе стаила в душата си.
Тя беше върху Джейсън и контролираше положението, беше по хълбок и по гръб, и той проникваше в нея. Алекс се разтваряше за него, привличаше го все по-дълбоко, докато двамата се сляха и остана само безсловесна топлина и вибриране. Топеше се твърдият възел в гърдите й. После всичко свърши също толкова бързо, колкото бе започнало и бурята продължи навътре към сушата. Ала тогава вече не им трябваше нейната закрила.
Бяха навлезли в тези дълбоки води и сега се мъчеха да останат на повърхността, кроул, бруст и бътерфлай, гмуркане и изплуване, стройни тела в безвъздушното море. Час, може би два, не знаеха. Той я гонеше, тя го гонеше, двамата се плъзгаха във водата. Милувките, пъшкането. Задъхването. Вдигането на възглавниците от пода.
— Умори ли се?
— Още не. А ти?
— Не знам. Изтръпнала и уморена едно и също ли е?
— О, не. От мен ли си изтръпнала?
— Ще ти кажа, когато толкова изтръпна, че повече не мога да продължавам.
И тя се наслаждаваше, доставяше наслада на него и на нещо извън тях. Плът и нервни окончания. Разтърсващо задъхване и свободно плаване в атмосферата. Сън, продължил един час и дълбок петнадесет километра, мъчително събуждане. През завесите се процеждаха първите лъчи, синя светлина, идеален въздух, протягане и прозявка. Алекс се чувстваше преизпълнена с нещо толкова ново, толкова необяснимо, че трябваше да се напрегне, за да си спомни коя е и къде се намира.
Ема остави хлебарката да пълзи по пастелнорозовия парапет на верандата. Отпусна й много от зеления конец. Насекомото бясно размахваше пипала, завладяно от необичайна нервност. Прекалено на открито. Прекалено на слънце.