— Какво чакаме?
Норман носеше черни боксерки, които сутринта бе купил от един магазин оттатък шосето. Жълта фланелка, последна мярка. Стоеше на верандата на третия етаж на „О-ла-ла“, тяхната къща за седемстотин долара на ден. Четириетажна, с две огромни спални, кула и две веранди, които опасваха втория и третия етаж. С електроуредите и картините, които можеше да открадне от къщата, Ема щеше да живее цяла година.
Оттатък улицата и две къщи по-близо до плажа се намираше Чатауей. Готино малко бунгало, в което бяха скрити два милиона долара. Автоматът на Ема с лъскавото му дуло лежеше в краката й, пистолетът — върху яркозеления стол. С боеприпасите, които беше взела, можеха да издържат едномесечна обсада от опълчението на Монтана. Или да изстрелят толкова много куршуми срещу къщата оттатък улицата, че стените й да се разпаднат.
— Какво си се разбързал, Норман? Да не би изведнъж да ти се е прищяло да се върнеш в Маями? Липсва ти мръсотията, нали? Липсват ти пукясалите псета, дето се разлагат на улицата, кофите за боклук, дето преливат от новородени бебета, а? Вонята в коридора, денонощно виещите полицейски сирени. Кажи ни, Норман. Искаме да чуем, нали, Дженифър? Искаме да разберем защо някой толкова бърза да напусне това място и да се върне в гадния Маями.
— Да, Норман, защо?
Откъм Залива духаше прохладен ветрец и развяваше гъстата златиста коса на Дженифър.
— Престанете — каза той.
Дженифър също си бе купила нови дрехи, дълга до глезените пъстра рокля с дълбоко деколте, тюркоазени обеци, сандали и бейзболна шапка с избродиран надпис „СИСАЙД“. Отиваха й. Тя спокойно се усмихваше. Ема привлече погледа й и й намигна. Дженифър й намигна в отговор.
Тъмнокожото момиче носеше светлокафяв анцуг с емблемата на курорта. Нищо луксозно, но въпреки това я караше да се чувства добре, нова дреха, ново начало. Неочаквана промяна на посоката в живота й. Чисто новата Ема Лий Потс дълбоко си поемаше дъх и се канеше да се развихри.
Предишната нощ с Дженифър бяха спали на голямото легло. За пръв път и двете спяха с жена. Отначало започнаха несръчно, Ема се пресегна, докосна я по хълбока, Дженифър уплашено се отдръпна, двете се смутиха, започнаха да се извиняват, после дълго лежаха в неловко мълчание.
Но накрая Ема си каза, какво пък, по дяволите, претърколи се, целуна я по устата, облиза устните й с език, после продължи надолу по стройното, гладко тяло на Дженифър, като я целуваше и опипваше, докато не се озова чак в меките й, влажни, захарни гънки и изведнъж й направи всички неща, които винаги беше искала някой да направи на нея. И това толкова възбуди Дженифър, че тя започна тихо да вие като вълчица, която сънува кошмар. Двете се гърчиха и мятаха толкова силно и дълго, че Норман се втурна в стаята да види какво става.
— Нищо лошо — каза Ема. — Просто се опознаваме, това е. Обвързваме се.
— Добре ли сте?
— По-страхотно от добре — отвърна Дженифър със сънлив глас. — На петнайсетина километра по-нататък от добре.
В неделя сутрин се събудиха рано и пак го направиха, по-бавно и по-тихо, опитаха две нови пози, хапеха се, кикотеха се и после станаха съвсем сериозни. Ема с изненада установи, че другата жена има на какво да я научи.
— Ние лесбийки ли сме? — попита Дженифър, докато взимаха душ.
— Не сме. Просто сме две жени, успели да се издигнат над мъжете.
Това ги накара отново да се разкикотят. И продължиха през по-голямата част от сутринта. Тяхната тайна, тези нови, изненадващи чувства.
— Това място ми харесва — сериозно заяви Дженифър. — Подхожда ми.
Тя се облегна на парапета и се загледа на юг. Залива, колоритното градче с неговите тесни тухлени улички, бели беседки и паркови пейки.
— Искам да живея тук, Ема. Да не си тръгвам. Прилича на идеално тихо селце в Нова Англия. Само че е по-топло. И има плаж. И палми.
— Защото е във Флорида, а не в Нова Англия — отбеляза Ема.
Дженифър пак се разкикоти.
— Тук като че ли е прекалено красиво, за да е истинско — каза Ема. — Още не съм решила.
— О, Ема, бъди добра. Тук ми харесва.
— Напомня ми за един от ония филми, дето Джими Стюарт има железария и всички се познават. Ходят заедно на излети и църква, нощем седят по пейките под звездите и си разказват мили глупави истории.
— Недей да разваляш всичко, Ема. Недей да се майтапиш. Тук бих могла да съм щастлива. Наистина.