— По дяволите, ако комисията на собствениците ни направи проверка, Джен, моментално ще ни изхвърлят. Съмнявам се, че в Сисайд имат много професионални престъпници.
— Не бъди толкова сигурна — обади се Норман.
— Е, даже да нямат, ние просто трябва да сме първите. По дяволите, това място ми харесва.
— Това означава ли, че вече не искаш мъж и деца? Че изведнъж си се отказала от тази фантазия?
— Това беше тъпо. Тогава не знаех какво е… Нали разбираш, не знаех какво е…
— Без пенис — довърши Ема.
И двете пак се закикотиха. Ема не си спомняше някога да се е кикотила. Дори като малка. Особено тогава.
На улицата под тях майка и двете й червенокоси дъщери караха тромаво велосипеди. Момичетата забелязаха Ема, махнаха й и й извикаха „здрасти“. Тя също им махна.
— Много тъпо — каза Норман.
— Я се успокой, Норман. Ще вземем скапаните пари. Това е най-важната ни задача. Но оная Рафърти е тука, само на петнайсетина метра от нас. И не знае, че сме пристигнали. Да не бързаме. Трябва да изберем най-подходящия момент да нанесем удара си. За да го направим без много шум. Защото ако с Дженифър после решим, че искаме да останем тука, не бива да започваме по тоя начин, да ни гепят за убийство. Нали така? Съгласен ли си?
— Естествено — отвърна той. — Както кажеш.
— Добре разсъждаваш, Норм — похвали го Дженифър. — Много спокойно. Съвсем по сисайдски.
Ема й се усмихна и тя отвърна на усмивката й.
— Струва ми се, че съм гладна — каза тъмнокожото момиче. — Знам, че току-що ядох, обаче пак съм гладна. Трябва да е от прохладното време, от миризмата на океана или от нещо подобно. Но съм адски гладна. Ами ти, Дженифър? Гладна ли си?
Дженифър отметна коса от очите си.
— О, да. Умирам от глад. Не си спомням да съм била толкова гладна.
— Страхотно — отвърна Норман. — Тогава да вървим да ядем.
— Да — каза Дженифър. — Хайде.
26.
В неделя сутринта Джейсън се измъкна от леглото и след двадесет минути се върна с топли канелени кифлички и кафе от Ямайка. Алекс събуди баща си и тримата закусваха на люлеещите се столове на предната веранда.
Между къщите се стелеше рядка мъгла. Врабчета кълвяха буболечки в предния двор. По тихата улица минаха две деца със стари колелета. След тях се тътреше рунтаво черно куче.
В девет, когато отваряха магазините, Алекс и Лоутън прекосиха крайбрежния път и в продължение на час обикаляха наоколо. И двамата си купиха нови дрехи. Баща й си избра облекло в пъстри тропически тонове. Алекс си взе риза в зелено и червено, бели джинси и няколко памучни фланелки. Оставиха покупките си в къщата и тримата отидоха на разходка в града, като надзъртаха във всички кафенета, галерии, кулинарни магазини и бутици. Обходиха всички улици и алеи.
Усмихваха се на надутите имена на къщите. На портите на всички постройки имаше плочи с ръкописни надписи, подробност, също установена от градоустройствените закони.
И всички бяха великолепни възстановки на различни стилове. Пастелни цветове, лилаво и зеленикавосиньо, розово и тъмнозелено. Всяка къща представляваше специфично съчетание от традиция и съвременност. Във всеки детайл, във всеки корниз и градина, се криеше скромна находчивост. Кулички, веранди, широки балкони, ламаринени покриви, външни стълбища и куполи. Все едно да се разхождаш във фантастичен акварел. Алекс обаче сякаш се страхуваше от толкова много изобретателност и добър вкус, чувстваше се малко уморена и неадекватна.
— „Дисни Уърлд“ без страшните атракции — каза Джейсън.
— По-измамно е — отвърна тя. — Ужасно е близко до действителността и почти се изкушаваш да повярваш, че е истинско. Ако живееш тук достатъчно време, ще започнеш да сънуваш в пастелни тонове. Изпитвам угризения, че не ми харесва.
Беше слънчево, температурата се задържа между десет и петнадесет градуса. Студените северни повеи като че ли поосвежиха Александра. И изостриха апетита й.
Обядваха в „Бъд & Алис“, отново чудесно приготвена морска котка, печени зеленчуци, ризото, превъзходен ябълков пай. И когато Алекс предложи да подремнат, никой не възрази.
Слънцето струеше през дървените решетки на прозорците. Двамата с Джейсън отново се любиха. И този път той проучваше тялото й, шепнешком й задаваше въпроси и тя мълвеше отговори, насочваше го към любимия си ритъм. Ала Джейсън не спря дотам. С бавни и нежни милувки той откри някои нови изненадващи полутонове, скрити в по-големите, по-познати мелодии. Нюанси на докосване, фини трели и контрапунктове, за чието съществуване Алекс изобщо не беше подозирала.