Обърна се, отвори вратичката на хладилника и извади кана с лимонада. Повдигна я към устните си, наведе я и отпи. Когато свърши, погледна към тримата, избърса уста и рече:
— Къде ми е доброто възпитание? На някого пие ли му се?
— На мен не — отвърна Дженифър.
Норман поклати глава.
— А на теб, млада госпожице? — протегна каната към Ема старецът.
— Това ли е, Норман? Това ли са всички пари?
— Така изглежда.
— Тогава да си вървим.
— Ами той?
Хванал кошницата с една ръка, Норман се пресегна и взе пистолета си.
— Не можем просто да го оставим — каза Ема.
— Този път улучихте десетката — заяви старецът. — Радвам се за вас. Наистина. Ние също се натъкнахме на малко сухо. В момента се валяме в пари. Явно тук растат по дърветата. Нямам търпение да дойде есента. Сигурно ще е забавно.
— Той е побъркан — рече Дженифър.
— Стар е — поправи я Норман. — Не е побъркан.
— Изсипи парите в чувала за боклук, Норман. Върни кошницата, където си я намерил. Обичам да оставям чисто след себе си.
Когато той се подчини, Ема се приближи до стареца и притисна дулото към гърба му.
— Недей, Ема — помоли я Дженифър. — Безобиден е.
— Спокойно може да ни разпознае.
— Няма. Погледни го, един нещастен дъртак. Мозъкът му се е разбърникал в черепа му. Няма да даде показания против никого.
Старецът пристъпи към Дженифър и протегна ръка към револвера.
— Къде ли не го търсих. Къде беше?
— Хайде, Норман, нарамвай чувала с парите и да ни няма.
Той погледна стареца, после Ема, обърна се и излезе през задната врата.
— Какво ще правиш, Ема?
Старецът продължаваше да разглежда пистолета.
— Моят е, да — каза той. — Същият сериен номер, малката драскотина на ръкохватката. С тоя патлак сме стари познати. Много, много стари.
Дженифър се опита да издърпа револвера от него, ала той не го пусна.
На улицата се разнесоха гласове. Ема рязко се завъртя и надникна през предния прозорец. Натоварени с плажни хавлии, Александра Рафърти и някакъв мъж тъкмо влизаха в двора.
— Хайде — каза тя. — Да се махаме от тук.
Дженифър още веднъж се помъчи да освободи оръжието от ръката на стареца, ала не успя.
— Господи боже, Дженифър, хайде! Остави го. Остави му проклетия револвер.
— Много ни уплаши, татко, да избягаш така.
— Бях жаден — отвърна той. — Пиеше ми се лимонада.
През стената се чуваше тананикането на Джейсън под душа. Баща й лежеше на леглото си и зяпаше тавана. Алекс стоеше на прага.
— Само се обърнахме, и ти изчезна. Много се разтревожихме, татко. Разбираш ли защо?
— Помислили сте, че съм се изгубил.
— Да. Уплашихме се. Не може просто така да изчезваш, нали?
— Добре.
— И защо беше заключил вратата, татко? Защо?
— Винаги заключвам вратите. За сигурност. Така защитавам семейството.
Александра дълбоко си пое дъх.
— Имаме ли много пари? — Той я погледна, после отново отправи очи към тавана.
— Какво имаш предвид, татко?
— Имам предвид пари. Сухо, мангизи. Твърда валута. Имаме ли много?
— Имаме, да, но не много.
— Тук парите растат по дърветата, знаеш ли?
— Какво искаш да кажеш, татко?
— Нищо. Абсолютно нищо.
Тя се приближи и се вгледа в него.
— Струва ми се, че слънцето прекалено ме е напекло — рече старецът. — Мозъкът ми се е разбърникал в черепа.
Алекс се наведе и пипна челото му. Беше студено и сухо.
— В Охайо ли сме?
— Не, татко, в Сисайд.
— Къде е това? Във Флорида ли?
— Да. Сисайд, Флорида.
— Ще заведа Грейс във Флорида. Ще създам семейство. Чувал съм, че там на юг било хубаво.
— И аз съм чувала същото — каза Алекс. — Портокалови дървета докъдето очите ти стигат.
— Е, тогава поговори с Грейс. Тя е голям инат. Казва, че във Флорида било само за дъртаци. Обаче аз не смятам така. Според мен там има всякакви хора. Млади, стари, на средна възраст. Чувал съм, че било страхотно място за младоженци.
— И аз съм чувала същото — повтори Алекс.
— Ами тогава поговори с нея. Нали? Поговори с нея. Тя е голям инат.
— Непременно — обеща Алекс. — Непременно ще поговоря с нея.