— Ти не си бреме, татко. Изобщо не си бреме. Обичам те. Ще направя всичко възможно, за да облекча живота ти. Не се чувствай така, моля те. Обичам да сме заедно. Няма да допусна да се разделим.
Той постави длан на челото й, както правеше някога, когато Алекс имаше треска, сякаш за да поеме топлината от главата й.
— Грейс е станала билкарка. Не знаех, че се интересува от такива неща. Но се радвам, защото билките може да излекуват това мое проклето забравяне.
Дланта му приятно разхлаждаше челото й.
— Много ми се ще да я видя, татко.
— Естествено. Ще те запозная. Тя е учителка, нали разбираш. Преподава на десети клас в Маями. Имаме дъщеря, Александра. Красиво момиченце с богато въображение. Всеки ден си играе на плажа, строи пясъчни замъци, и в тях живеят стотици хора. Алекс ги познава по име. Може да ти разкаже живота на всеки един. Поразителна е, с такова въображение. Стотици хора. Ковачи, войници, слугини, селяни. Знае името и фамилията на всеки и целия му живот. Джил Макгоуън — менестрелът. Барт Реймънд — злият граф.
— Бях забравила — каза Алекс, отпуснала глава на гърдите му.
— Какво си забравила?
— Хората от замъка.
— А, да, там има много хора. Нужни са адски много хора, за да поддържат един среден замък.
— Съвсем бях забравила.
— Да, да, аз ли не знам колко е лесно да забравиш нещо. Адски лесно. Повярвай ми, аз съм специалист по човешката памет. Преди няколко години направих специално проучване по въпроса. Четох книги и статии. Да, аз съм истински специалист по паметта. Мога да ти дам всякаква информация. Вземи например гърците. Това са онези с Лета — реката на забравата. Падаш в нея, и си загубен. Потопяваш палеца на крака си във водата, и можеш да изтриеш цялото си детство. Имали и богиня — Мнемосина. Майката на музите. Създали ги двамата със Зевс — поетите, музикантите, художниците. Музите били подчинени пряко на богинята на паметта и имали заповед да съчиняват разкази и песни, така че хората никога да не забравят важните неща и да ги предават от поколение на поколение. Такава била работата на богинята — да надзирава всички художници, да се грижи те да пазят героите живи, героите и легендите.
Алекс бавно се изправи и се вгледа в очите на баща си. Клепачите му се затваряха. Той се унасяше, ала продължаваше да говори и думите му постепенно заглъхваха като последните завъртания на стара плоча.
— Не знам как го прави дъщеря ми Александра, обаче наистина помни всички в онзи замък. От краля, та чак до чистача на тоалетни. Може да ти разкаже живота на всеки. Просто е поразителна. Ужасно се гордея с това момиче…
29.
Алекс излезе на предната веранда и седна на люлеещия се стол до Джейсън. Улицата тънеше в сенки и в нито една от къщите наоколо не светеше. От северозапад духаше ветрец, приток на студен канадски въздух. Някъде в далечината крякаха гъски. Скоро отново щяха да започнат всички сезонни миграции.
— Много си напрегната, Алекс. Отнесена си.
— Така е — призна тя. — Никола не съм била по-напрегната и отнесена.
— Какво става? Какво има?
— Мисля за разни неща. Коя съм, какво правя.
Джейсън мълчеше.
— Цял живот бягам — продължи Алекс. — Отстъпвам, заобикалям. Това е принципът. Още отначало го усвоих и го спазвам. Вече съм професионален беглец.
— От какво бягаш?
Тя го погледна. В гласа му се долавяше нетърпение или раздразнение.
— Разхленчих се — каза Александра. — Разболяла съм се от тежка форма на самосъжаление.
— От какво бягаш? — Пак същата интонация.
— От всичко.
Джейсън се загледа в някакво куче на улицата.
— Ти снимаш местопрестъпления, за бога. Това не ми прилича на бягство. Ти гледаш право в очите на злото.
— Гледам, виждам, но не правя нищо. Фотографирам престъпления, нищо повече. Аз съм просто наблюдателка. Гадна воайорка. Правила съм го през целия си живот и ако не внимавам, завинаги ще си остана такава.
— И какво лошо има в това?
— Пасивността. Тя е смърт. Оставям други хора да решават съдбата ми. Това е бягство, Джейсън. Ето какво е лошото.
— А какво трябва да направиш, да си купиш пелерина и сабя и да тръгнеш на бой за справедливост ли?
Тя не отговори.
— Искаш ли за седмица да се сменим? — продължи Джейсън. — Опитай се по цял ден да приказваш по телефона и да приемаш поръчки за акции. Купуваш, продаваш. Продаваш, купуваш. Гарантирам ти, че това моментално ще повиши самочувствието ти. Лакей. Пионка. Пълно нищо. По дяволите, Алекс, прекалено високо оценяваш цялата тая работа с контролирането на съдбата си. Спомни си какво правим на тепиха. Използваме инерцията на противника и обръщаме силата му срещу него. Идеята е същата.