— Струва ми се, че тази става за ядене. Почти не е радиоактивна. Сигурно също е мутант. Вземи хапчетата, а аз сега ще я приготвя. Може да се яде сурова, сега ще те науча — това се казва „сасими“. Не си ли ял така? Дай ножа…
Гай му подаде ножа и Максим ловко и бързо изкорми рибата.
Когато се нахраниха „сасими“ — не беше лошо, можеше да се яде — и легнаха голи върху горещия пясък, Максим след дълго мълчание попита:
— Ако сега попаднем в ръцете на патрулите и се предадем, къде биха ни пратили?
— Как къде? Теб — на мястото на отбиване на наказанието, мен — на мястото на отбиване на службата… Защо?
— Това сигурно ли е?
— Какво по-сигурно? Инструкция на самия Генерал-комендант. Защо питаш?
— Сега ще отидем да търсим легионерите — каза Максим.
— Танк ли ще отвличаме?
— Не. По твоята легенда. Ти си бил отвлечен от дегенерати, а каторжникът те е спасил.
— Да се предаваме? — Гай седна. — Как така?… И аз ли? Обратно в излъчването?
Максим мълчеше.
— Ами че аз пак ще стана кютук… — безпомощно каза Гай.
— Не — отвърна Максим. — Тоест, да, разбира се… но вече няма да е като преди… Ти ще бъдеш малко кютук, разбира се, но вече ще вярваш в друго, в правилното. Това, разбира се, също е… Но все пак е по-добре.
— Но защо? — отчаяно извика Гай. — Защо ти е нужно всичко това?
Максим прекара длан по лицето си.
— Виждаш ли, приятелю Гай, започнала е война. Дали ние сме нападнали хонтийците, дали те нас… с една дума война…
Гай с ужас го гледаше. Война… Рада… Господи, защо е всичко това? Отново всичко отначало…
— Трябва да бъдем там — продължаваше Максим. — Мобилизацията вече е обявена, всички са призовани в редовете, дори нашето брата каторжника амнистират и — в строя… и трябва да бъдем заедно, Гай. Хубаво би било, ако попадна под твое началство…
Гай почти не го слушаше. Вкопчил пръсти в косите си, той се полюляваше и си повтаряше: „Защо, защо, проклети да бъдете!… Трийсет и три пъти проклети да бъдете…“
Максим го разтърси за рамото.
— Хайде, стегни се! — твърдо каза той. — Не се разкисвай. Сега ни предстои да се бием, няма време за вкисване…
Той стана и отново потърка лицето си.
— Наистина, с вашите окаяни кули… Массаракш, никакви кули няма да им помогнат… Обличай се по-бързо и да тръгваме. Трябва да побързаме.
— По-бързо, Фанк, по-бързо! Закъснявам.
— Слушам. Рада Гаал… е иззета от ведомството на господин държавния прокурор и се намира в нашите ръце.
— Къде?
— Във вилата „Кристален лебед“. Смятам за свой дълг още веднъж да изразя съмнение в разумността на тази акция. Едва ли такава жена ще ни помогне да се справим с Мак. Такива жени се забравят лесно, и дори ако Мак…
— Смятате ли, че Умник е по-глупав от вас?
— Не, но…
— Той знае ли кой е отвлякъл жената?
— Страхувам се, че да.
— Е добре, нека знае… За това толкоз. По-нататък какво има?
— Сенди Чичаку се е срещнал с Гърчавия. Гърчавия очевидно ще се съгласи да го срещне с Графа при условие…
— Стоп. Кой Чичаку? Главоча Чик?
— Да.
— Работите на съпротивата сега не ме интересуват. Приключихте ли по въпроса Мак? Тогава слушайте. Тази дяволска война обърка всичките ми планове. Аз заминавам и ще се върна след тридесет-четиридесет дни. През това време, Фанк, вие трябва да приключите с въпроса Мак. Докато се върна, Мак трябва да бъде тук, в тази сграда. Дайте му някаква длъжност, нека работи, не ограничавайте свободата му, но му внушете — много, много меко, — че от поведението му зависи съдбата на Рада… В никакъв случай не им давайте да се срещнат… Покажете му института, разкажете над какво работим… в разумни предели, разбира се. Разкажете му за мен, опишете ме като умен, добър, справедлив човек, голям учен. Дайте му статиите ми… освен съвършено секретните… Намекнете му, че съм в опозиция към правителството. У него не трябва да възниква и най-малкото желание да напусне института. Аз свърших. Имате ли въпроси?
— Да. Охрана?
— Никаква. Това е безсмислено.
— Следене?
— Много внимателно… Не, по-добре недейте. Не го подплашвайте. Главното е той да не поиска да напусне института… Массаракш, и точно сега трябва да заминавам!… Е, това ли е всичко?
— Последен въпрос, Странник, извинете.
— Да?
— Кой е той все пак? За какво ви е нужен?