— Млъкнете! — креснах аз, провирайки се към видеофона.
Врявата понамаля, но от апарата все така не се чуваше никакъв звук, а празният екран продължаваше да мъждука. Това едва ли беше Екселенц и аз се успокоих.
— Почакайте, ще преместя апарата — казах аз в синкавото трептене.
В кабинета сложих видеофона на бюрото, стоварих се във фотьойла и казах:
— Е, тук е по-тихо… Само имайте предвид, че не ви виждам.
— Извинете, забравих… — каза плътен мъжки глас и на екрана се появи бледосинкаво лице с дълбоки бръчки около устата, които се спускаха към брадичката. Челото беше ниско и широко, големите му очи бяха хлътнали дълбоко, а правите черни коси падаха до раменете.
Интересно беше, че веднага го познах, но не разбрах веднага, че е той.
— Здравейте, Мак — каза той. — Познахте ли ме?
Трябваха ми няколко секунди, за да се овладея. Бях съвсем неподготвен.
— Моля ви се, моля ви се… — бавех се аз, като трескаво преценявах как би трябвало да се държа:
— Лев Абалкин — напомни ми той. — Спомняте ли си? Саракш. Синята змия…
— Боже мой! — извика журналистът Камерер, в миналото Мак Сим, резидент на Земята на планетата Саракш. — Льова! А на мен ми казаха, че не сте на Земята и не се знае кога ще бъдете… Или пък още сте там?
Той се усмихна.
— Не, вече съм тук… Но аз май ви попречих?
— И дума да не става. Как ще ми пречите! — с дълбоко вътрешно убеждение каза журналистът Камерер. Не онзи журналист Камерер, който посети Майя Глумова, а по-скоро онзи, който навести учителя. — Вие ми трябвате! Та аз пиша книга за главанаците!
— Да, зная — прекъсна ме той. — Тъкмо затова ви се обаждам. Но, Мак, нали аз отдавна вече не работя с главанаците.
— Няма никакво значение — възрази журналистът Камерер. — Важното е, че вие бяхте първият, който работи с тях.
— Мисля, че първият бяхте вие.
— Не. Аз просто ги открих и толкоз. И изобщо за себе си вече съм написал. Събрал съм материал и за най-новите изследвания на Комов. Както виждате, имам вече увода и заключението, остава ми най-дребната работа — съдържанието… Слушайте, Лев, трябва непременно да се срещнем. Колко време ще бъдете на Земята?
— Малко — каза той. — Но непременно ще се срещнем. Наистина днес не ми се иска да…
— Мисля, че и за мен днес не е много удобно — бързо го подкрепи журналистът Камерер. — А какво ще кажете за утре?
Известно време той мълчаливо се вглежда в мен. Неочаквано си дадох сметка, че изобщо не мога да определя цвета на очите му, твърде много бяха хлътнали под надвисналите му вежди.
— Чудна работа — проговори той. — Вие никак не сте се променили. А аз?
— Честна дума? — попита журналистът Камерер, колкото да каже нещо.
Лев Абалкин отново се усмихна.
— Да — каза той. — Двайсет години минаха. И знаете ли, Мак, че си спомням за това време като за най-щастливото. Всичко беше пред мен, всичко едва започваше… И знаете ли, като си спомням сега за това време, си мисля: колко дяволски много ми е провървяло, дето започнах с такива ръководители като Комов и като вас, Мак…
— Е, де, Лев, не преувеличавайте — каза журналистът Камерер. — Че какво общо имам тука аз?
— Как — какво общо? Комов ръководеше, Ролингсън и аз тичахме по задачи, а вие координирахте всичко!
Журналистът Камерер се опули. Аз — също, но освен това наострих уши.
— Ама, Лев — каза журналистът Камерер, — вие, приятелю, поради неопитността си явно бъкел не сте разбирали от тогавашната субординация. Единственото, което правех тогава за вас, беше, че ви осигурявах безопасността, транспорта и продоволствието… пък и това…
— И давахте идеите! — добави Лев Абалкин.
— Какви идеи?
— Идеята за експедицията на Синята змия не е ли ваша?
— Е, доколкото заедно с…
— Така! Това е първата. Идеята, че с главанаците трябва да работят прогресори, а не зоопсихолози, е втората!
— Чакайте, Лев! Тази идея беше на Комов! А на мене ми идваше да ви зарежа съвсем! Тогава на главата ми беше въстанието в Пандея! Първият масов десант на Океанската империя! Вие поне трябва да разбирате какво значи… Боже мой! Ако говорим честно, тогава изобщо през ум не ми минаваше за вас! Зеф се занимаваше тогава с вас, Зеф, а не аз! Помните ли рижия абориген?…