Въз основа на доклада на доктор Мьобиус конференцията в Рига взела решение временно да се забрани експлоатацията на корабите от типа „Призрак-17-пингвин“, докато напълно се отстранят конструктивните недостатъци, предизвикващи фобията.
1. Установих, че корабите, от типа „Призрак-17-пингвин“ са били подложени на грижлива проверка, по време на която не били открити никакви съществени конструктивни пропуски, така че непосредствената причина за възникването на фобията си останала забулена в мъгла. (Впрочем, в желанието си да премахне всякакъв риск, Управлението на космическия флот изтеглило „пингвините“ от пътническите линии и тези кораби били снабдени с автопилоти.) Появата на „синдрома на пингвина“ рязко намаляла и доколкото ми е известно, последният случай бил регистриран преди 13 години.
Не бях доволен обаче. Безпокояха ме тези 22 процента от изследваните, чието отношение към корабите от типа „Призрак-17-пингвин“ си оставаше неясно. От тези 22 процента, според данните на доктор Мьобиус, седем процента от хората били сигурни, че не са имали нещо общо с „пингвините“, а останалите 15 процента не могли да кажат нищо съществено по този въпрос: те или не помнели, или никога не се били интересували от типа на корабите, с които летели в Космоса.
Разбира се, от гледна точка на статистиката хипотезата, че „пингвините“ имат отношение към появата на фобията, не буди никакво съмнение. Обаче 22 процента никак не са малко. И аз отново подложих материалите на Мьобиус на многофакторен анализ по двадесет допълнителни параметъра, като при това, да си призная, вече подбрах тези параметри до голяма степен случайно, без да имам наум никаква, дори и най-съмнителната хипотеза. Сред параметрите бяха например датите на излитане с точност до месец, местата на раждане с точност до регион, хобито на всеки в точност до тип… и така нататък.
Работата обаче се оказа съвсем проста и само извечното убеждение на хората, че Вселената е изотропна, е попречило на доктор Мьобиус да открие това, което аз успях да налучкам. Стана ясно, че „синдромът на пингвина“ е поразявал хората, които са летели в Космоса, по маршрутите до Саула, Редут и Касандра или, с други думи — през входа на подпространствения сектор 41102.
Корабите от типа „Призрак-17-пингвин“ изобщо не бяха виновни. Просто по онова време (в началото на 80-те години) преобладаващата част от тях още от стапела поемали по маршрутите Земя-Касандра-Зефир и Земя-Редут-ЕН 2105. Така че 80 процента от корабите по тези маршрути тогава били „пингвини“. Това обяснява и 78-те процента на доктор Мьобиус. Що се отнася до останалите 22 процента от заболелите, 20 от тях са летели по тези маршрути на кораби от друг тип и остават само два процента, които никога за никъде не са летели, но това по принцип вече нямаше никакво значение.
2. Данните на доктор Мьобиус несъмнено бяха непълни. Като се възползвах от анамнезите, събрани от него, а също и от архивните данни в Управлението на космическия флот, успях да установя, че през разглеждания период по посочените маршрути в двете посоки са пътували 4512 души, от които 183 човека (най-вече членове на екипажите) по няколко пъти са правили кръгови рейсове. Над две трети от членовете на по-малката група изобщо не са дали повод доктор Мьобиус да се занимава с тях. Налага се изводът, че те или са имали имунитет към „синдрома на пингвина“, или по някакви причини не са сметнали за нужно да се обърнат към лекар. Във връзка с това ми се стори много важно да установя:
— имало ли е сред членовете на по-малката група хора с имунитет към синдрома;
— ако е имало такива, не може ли да се открият причините за имунитета или поне биосоциалнопсихологическите параметри, по които тези хора се отличават от пострадалите.
С тези въпроси се обърнах към самия доктор Мьобиус. Той ми отговори, че този проблем никога не го е занимавал, но интуитивно е склонен да предполага, че е твърде малко вероятно да съществуват такива биосоциалнопсихологически параметри. Като се отзова на моята молба, той се съгласи да поръча в една от своите лаборатории да изследват този проблем, но ме предупреди, че мога да очаквам някакъв резултат не по-рано от два-три месеца.