— Чия е работата?
— Това не можа да се изясни. Официалната съпротива няма нищо общо.
— Съображения?
— Може би са действували терористи, които са се опитвали да освободят подсъдимия Дек Потту по прякор Генерала, известен с тесните си връзки с лявото крило…
Прокурорът затвори телефона. Е, всичко е възможно. И всичко може да се нареди не така, както ти се иска… Я да прелистим пак. Южната граница, глупакът ротмистър… Гащите… Тича с човек на раменете… Радиоактивната риба, 77 единици… Реакция към А-излъчване… Хемообработка на нервните възли… Стоп! Реакция към А-излъчване. „Реакция към А-излъчване — нулева и в двата смисъла“.
Нулева. И в двата смисъла. Прокурорът притисна с длан разтуптяното си сърце. Идиот! НУЛЕВА И В ДВАТА СМИСЪЛА!
Той отново сграбчи слушалката.
— Кох! Веднага подгответе специален куриер с охрана. Отделен вагон за юг… Не! Вземете моята електромотриса… Массаракш! — той пъхна ръка в чекмеджето и изключи всички регистриращи апарати. — Действувайте!
Все още притиснал лявата ръка към сърцето си, той извади от калъфа лична бланка и започна бързо, но четливо да пише:
„Държавна важност. Съвършено секретно. До генерал-коменданта на Особения Южен Окръг. Под пълна лична отговорност за срочно безпрекословно изпълнение. Незабавно да се предаде под опеката на приносителя на настоящото осъдения каторжник Мак Сим, дело №6983. От момента на предаването възпитуемият Мак Сим да се счита за изчезнал безследно, за което да се подготвят съответните документи. Държавен прокурор…“
Той грабна втора бланка: „Предписание. С настоящото заповядвам на всички чинове на военната, гражданската и железопътната администрация да оказват на предявителя на документа — особен куриер на държавната прокуратура с придружаваща охрана — съдействие по категория ЕКСТРА. Държавен прокурор…“
Той допи чашата, напълни я отново и вече бавно, обмисляйки всяка дума, започна на третата бланка:
„Скъпи Странник! Получи се глупава история. Както току-що се изясни, интересуващият те материал е изчезнал безследно, както доста често се случва в южните джунгли…“
Част четвърта
Каторжник
Глава тринадесета
Първият изстрел му разби веригата и за пръв път от над двадесет години то напусна утъпкания коловоз, вряза се, къртейки парчета бетон, в дърветата и започна бавно да се обръща на място, стоварвайки с пращене широкото си чело върху храстите, отблъсквайки от себе си тръпнещите дървета. И когато се показа необятната мръсна кърма с люлеещи се на ръждясалите нитове железни листи, Зеф акуратно и точно, така, че пази боже, да не улучи реактора, заби фугасен заряд в двигателя — в мускулите, в сухожилията в нервните възли — и то закънтя с железен глас, изхвърли от вътрешностите си кълбо нажежен дим и спря завинаги; но нещо още живееше в нечистите бронирани недра, някакви оцелели нерви продължаваха да изпращат безсмислени сигнали, продължаваха да се включват и веднага да се изключват аварийните системи, съскаха, плюеха пяна, то цялото още отпуснато трепереше, едва-едва дращеше с оцелялата верига; страшно и безсмислено, като коремче на смачкана оса, се вдигаше и спускаше над издъхващия дракон олющената решетеста тръба на ракетната установка. Няколко секунди Зеф погледа тази агония, после се обърна и тръгна към гората, влачейки гранатохвъргачката за ремъка. Максим и Вепър тръгнаха след него и излязоха на тиха полянка, която Зеф сигурно си беше набелязал още на идване; легнаха в тревата и Зеф каза:
— Дай да изпушим по една.
Той сви цигара на едноръкия, даде му огънче и сам запали. Максим лежеше, опрял брадичка върху ръцете си и между редките дървета гледаше как умира железният дракон — жално дрънчи с някакви последни зъбчатки и със свирене изпуска от раздраните си вътрешности струи радиоактивна пара.
— Така и само така — каза Зеф с поучителен тон. — А ако правиш другояче, ще ти откъсна ушите.
— Защо? — попита Максим. — Аз исках да го спра.
— Затова — отговори Зеф, — защото гранатата можеше да рикошира в ракетата и тогава отиваме на кино.
— Аз целех веригата.
— А трябва да целиш кърмата — каза Зеф и смукна дим. — И въобще докато си новак, не се пъхай никъде пръв. Освен ако аз те помоля. Разбра ли?
— Разбрах — каза Максим.