— Не знам — произнесе Максим. — Над това още трябва да се помисли. Много такива ли има тук?
— Много — намеси се рижият провокатор. — И машини има много, и глупаци достатъчно… — той се прозина. — Колко пъти вече се опитваха. Пъхнат се вътре, поровят се, поровят се и се откажат. А един глупак — като тебе такъв — взе, че хвръкна във въздуха.
— Нищо, аз няма да хвръкна — студено каза Максим. — Тази машина не е от сложните.
— А за какво ви е все пак? — попита едноръкият. Той пушеше, легнал по гръб, хванал цигарата в изкуствените си пръсти. — Да речем, че я оправите. После какво?
— Ще пробива през моста — каза Зеф и се изкиска.
— А защо не? — попита Максим.
Направо не знаеше как да се държи. Този рижият като че ли все пак не е провокатор. Массаракш, какво изведнъж се лепнаха за него?
— Не можете да стигнете до моста — каза едноръкият.
— Трийсет и три пъти ще ви разстрелят по пътя. А и да стигнете, ще видите, че мостът е вдигнат.
— А по дъното на реката?
— Реката е радиоактивна — каза Зеф и плю. — Ако беше човешка река, нямаше да има нужда от никакви танкове. Преплувай я където искаш, бреговете не се охраняват. — Той отново плю. — Впрочем, в такъв случай щяха да се охраняват… Така че не размахвай ръце, младежо. Като си попаднал тук задълго, приспособявай се. Ако се приспособиш, ще имаш работа. А ако не слушаш възрастните, още днес може да се видиш със Световното Светило…
— Да се избяга не е трудно — каза Максим. — Аз мога да избягам още сега, веднага…
— Я го виж ти! — възхити се Зеф.
— … и ако имате намерение все така да си играете на конспирация… — продължаваше Максим, като демонстративно се обръщаше само към Вепър, но Зеф отново го прекъсна.
— Аз имам намерение да изпълня днешната норма — заяви той и стана. — Иначе няма да ни дадат да плюскаме. Хайде!
Той тръгна напред, клатушкайки се между дърветата, а Максим попита едноръкия:
— Нима и той е в съпротивата?
Едноръкият бързо го изгледа и отговори:
— Не, разбира се, как може!
Те тръгнаха подир Зеф, стараейки се да стъпват стъпка в стъпка. Максим вървеше последен.
— За какво е тук тогава?
— За неправилно пресичане на улицата — отговори едноръкият и Максим изгуби желание да разговаря повече.
Не бяха изминали и стотина крачки, когато Зеф изкомандува:
— Стой! — и работата започна.
— Легни! — закрещя Зеф.
Те се хвърлиха по лице върху земята, а дебелото дърво пред тях с протяжно скърцане се завъртя, подаде се тънко оръдейно дуло, което помръдна наляво-надясно, прицелвайки се, после нещо забръмча, чу се щракане и от черното дуло лениво изпълзя облаче жълтеникав дим.
— Мухлясал е — делово каза Зеф и пръв стана, отърсвайки панталоните си.
Взривиха дървото с оръдието. После имаше минно поле, после хълм-капан с картечница, която не беше мухлясала и дълго ги притискаше към земята, трещейки така, че кънтеше цялата гора; после имаше истинска джунгла от бодлива тел, едвам се промъкнаха, а когато все пак се промъкнаха, по тях откриха огън някъде отгоре, всичко наоколо експлодираше и гореше. Максим нищо не разбираше, едноръкият мълчаливо и спокойно лежеше по лице, а Зеф стреляше с гранатохвъргачката по небето и изведнъж закрещя:
— Бегом след мен! — и те хукнаха, а там, където бяха току-що, избухна пожар. Зеф сипеше страшни проклятия, едноръкият се подсмиваше. Навлязоха в гъсталака, но изведнъж нещо засвири, засъска, между клоните се събраха зелени облаци отровен газ и отново трябваше да се бяга, да се промъкват през храстите, Зеф отново сипеше страшни проклятия, а едноръкият мъчително повръщаше…
Най-сетне Зеф се измори и обяви почивка. Запалиха огън и Максим като най-младши се зае с обеда — супа от консерви, която трябваше да се свари в същото онова котле. Зеф и едноръкият — изпоцапани, изподрани — лежаха наблизо и пушеха. Вепър изглеждаше съвсем измъчен, той беше вече стар и му беше най-тежко.
— Не мога да си представя — каза Максим, — как така сме успели да загубим войната при такова количество техника на квадратен метър.
— Какво значи „успели сме да загубим“? — възрази едноръкият. — Тази война я загубиха всички. Спечелиха само Огненосните Творци.
— За съжаление малко хора разбират това — каза Максим, бъркайки супата.
— Отвикнах вече от такива разговори — каза Зеф. — Тук при нас повече чуваш: „Мълчи, възпитуем!“ или „Броя до едно!“… Ей, момче, как те викаха…