Вливаха ѝ системи, дадоха ѝ магнезиев сулфат, за да потиснат контракциите. Вече беше полунощ. Магнезиевият сулфат, каза медицинската сестра, с вбесяваща бодрост, нямало да е много подходящ. Неподходящ, как така, попита Улгаст. Ами, заобяснява сестрата, трудно било за обяснение, тя не го одобрявала. Сложиха Лайла на апарат за наблюдение, после зачакаха.
Страшно беше. На леглото Лайла стенеше от болки. Улгаст не беше чувал подобни стенания, разтърсиха го до дъно. Приличало на мънички огнени пламъци, каза Лайла, навсякъде. Сякаш тялото ѝ я мразело. Чувствала се зле като никога преди. Дали от едното или другото лекарство, Улгаст не разбра, никой не отговаряше на въпросите му. Започнаха контракциите, силни и чести, но наблюдаващият лекар каза, че разкритието ѝ не било достатъчно, дори напротив. Два сантиметра. Колко ще продължи? Двамата бяха ходили на курс за бъдещи родители, бяха спазвали всички изисквания. Не го бяха предупредили, че ще бъде така. Сякаш наблюдаваше как кола катастрофира на забавен каданс.
Най-накрая, точно преди зазоряване, Лайла каза, че трябвало да напъва. Трябвало. Никой не вярваше да е готова, но лекарят я прегледа и откри, че по чудо има десет сантиметрово разкритие. Всички се разтичаха, заприготвяха стаята с апарати на колела, навличаха нови ръкавици, разгънаха леглото под таза на Лайла. Улгаст се почувства безполезен, като загубил посоката си кораб в открито море. Държеше ръката на Лайла, докато тя напъваше, веднъж, два пъти, три пъти. И готово.
Някой подаде извити ножици на Улгаст да пререже пъпната връв. Сестрата сложи Ева в грейка и ѝ направи тестовете. После постави шапка на мъничката глава на бебето, уви го в пелени и го подаде на Улгаст. Какво чудо! Изведнъж всичко беше преминало, цялата болка, паниката и тревогите, и ето че се появи това изпълнено със светлина ново същество. Нищо в живота му не го беше подготвило за това, да държи бебе в ръцете си. Прегръщаше своята дъщеря. Ева беше мъничка, само килограм и деветстотин грама. Кожата ѝ беше топла и розова — розовото на узрелите под слънчевата светлина праскови и когато приближи лицето си до нейното, долови опушено ухание, сякаш е била измъкната от огъня. Шиеха Лайла, докато все още беше замаяна от лекарствата. Улгаст с изненада видя на пода кръв, голямо тъмно петно под нея, в цялата суматоха изобщо не беше видял кога се е случило. Но Лайла била добре, така каза лекарят. Улгаст ѝ показа бебето и после дълго, дълго прегръщаше Ева, повтаряше името ѝ непрекъснато, преди да я отнесе в отделението за новородени.
С всеки ден Ейми ставаше все по-силна, но си оставаше чувствителна към светлината. В една от пристройките Улгаст откри купища шперплат и стълба, чук, трион и пирони. Наложи се да мери и реже дъските на ръка, след което ги качваше по стълбата и ги задържаше на място, докато ковеше. Закова прозорците на втория етаж. След безкрайното изкачване в тръбата на Хижата — геройство, което, погледнато със задна дата, изглеждаше напълно невероятно, тази дребна, обикновена задача изглеждаше нищо работа.
Ейми си почиваше през по-голямата част от деня. По мръкнало се събуждаше, за да се нахрани. Попита го къде са. Орегон, каза той, в планините, на място, където е бил на лагер като момче, но така и не го попита защо са тук. Или вече знаеше всичко, или не я беше грижа. Резервоарът за газ на къщата беше почти пълен. Готвеше малко и прости ястия на печката, супи и печено от консерва, бисквитки и зърнени закуски с подсладено мляко. Водата от водопровода към лагера имаше лек привкус на сяра, но ставаше за пиене, а тази, която точеше от помпата в кухнята, беше толкова студена, че пръстите му изтръпваха. Веднага разбра, че не е взел достатъчно храна. Скоро щеше да се наложи да слиза от планината. В мазето откри кутии със стари книги, класически романи в поредици, омекнали с годините и от влагата. Вечер на светлината от свещта ѝ четеше: Островът на съкровищата, Оливър Туист, Капитан Немо.
Понякога, когато беше облачно, Ейми излизаше и го наблюдаваше как върши ежедневните си задачи, цепи дърва, запълва дупка в покрива под стрехите, опитва се да поправи стария генератор, който откри в една от бараките. Ейми седеше на някой дънер, с очилата и шапката, с дълга кърпа, увита така, че да пази врата ѝ. Но тези посещения винаги траеха кратко, само за час кожата ѝ ставаше алена, като полята с вряла вода, и той отново я пращаше горе.
Една вечер, след като бяха прекарали в лагера вече почти три седмици, той я отведе по пътеката към езерото, за да се изкъпе. Освен в кратките часове, докато го наблюдаваше как работи, тя не излизаше от къщата и никога не се беше отдалечавала толкова. В края на пътеката имаше разнебитен кей, който навлизаше десетина метра навътре във водата след обраслия с трева бряг. Улгаст се съблече по бельо и каза на Ейми да направи същото. Донесъл беше кърпи, шампоан и сапун.