— Можеш ли да плуваш?
Ейми поклати глава.
— Добре, ще те науча.
Улови я за ръка и я поведе към езерото. Водата вледеняваше. Навлязоха в по-дълбокото, докато нивото ѝ не стигна гърдите на Ейми. Тогава Улгаст я вдигна, постави я в хоризонтално положение и ѝ каза да движи ръце и крака.
— Пусни ме — каза тя.
— Сигурна ли си?
Дишаше учестено.
— Ъхъ.
Пусна я, потъна като камък. През леденостудената вода Улгаст видя как тя спря да се движи, оглеждаше се с отворени очи, като животно, което изучава новото си местообиталище. После с изумяваща грация протегна ръце и замахна, изви рамене и се отблъсна през водата с ловко като на жабче движение. Перфектно изтласкване с крака, миг след което се плъзгаше по покритото с пясък дъно и изчезна. Улгаст се готвеше да се потопи, когато тя се показа на пет-шест метра от него, във водата, която беше доста над нивото на главата ѝ, усмихваше се весело.
— Лесно е — каза тя, като риташе с крака. — Все едно летиш.
Напълно слисан, Улгаст успя само да се разсмее.
— Внимавай — каза той, но преди още да е довършил думите си, тя пое дълбоко въздух и отново се гмурна.
Изми косата ѝ, постара се неимоверно да ѝ обясни как да се справи с останалото. Когато приключиха, небето от пурпурно беше станало черно. Обсипваха го звезди, чието блещукане се отразяваше върху повърхността на езерото. Чуваха се само техните гласове и ритмичният плясък на водата в езерото. Тръгна напред по пътеката, която осветяваше с фенерчето си. Вечеряха супа и сухари в кухнята, а после той я заведе в стаята ѝ на горния етаж. Знаеше, че ще стои будна с часове. Нощта беше нейното царство, ставаше и негово. Понякога прекарваше половината нощ седнал, докато ѝ чете.
— Благодаря — казваше Ейми, докато той се настаняваше с книга: Ан от Зелените покриви.
— За какво?
— Че ме научи да плувам.
— Ти май вече можеше. Някой сигурно ти е показвал как се прави.
Тя обмисли думите му озадачено.
— Не вярвам — отвърна.
Улгаст не знаеше какво да мисли. Ейми беше заобиколена от толкова тайнственост. Изглеждаше добре, всъщност повече от добре. Каквото и да се беше случило с нея в комплекса, какъвто и да е бил вирусът, явно го беше надвила, а и тази работа със светлината беше странна. Имаше и други озадачаващи неща като например защо косата на Ейми не растеше? Косата на Улгаст вече се къдреше по яката му, а когато и да погледнеше Ейми, нейната изглеждаше със същата дължина. Никога не беше подрязвал и ноктите ѝ, нито пък я беше виждал тя да го прави. Имаше и по-тайнствени загадки: Какво беше убило Дойл и другите в Колорадо? Как така съществото върху капака на колата му беше и не беше Картър? Какво имаше предвид Лейси с думите, че Ейми била негова, че ще знае какво да прави? Така изглеждаше, той знаеше какво да прави. И въпреки това не можеше да обясни нищо от случилото се.
По-късно, когато приключи с четенето за тази нощ, ѝ каза, че на сутринта ще слезе от планината. Тя вече беше добре, мислеше си той, и можеше да остане сама в къщата. Щяха да са му необходими час-два. Преди да разбере, и вече щеше да се е прибрал, тя дори нямаше да се е събудила.
— Знам — каза му тя и Улгаст не знаеше как да разбира и тези думи.
Тръгна малко след седем. Когато се опита да запали тойотата, бездействала и събирала прах седмици наред, колата издаде протяжен, хриптящ протест, но най-накрая двигателят захъхри и запали. Сутрешната мъгла над езерото тъкмо беше започнала да се разнася. Включи на скорост и дългото пълзене по пътя започна.
Най-близкият истински град беше на около четирийсет и пет километра, но Улгаст не искаше да се отдалечава толкова. Щеше да загази, ако тойотата се повредеше, както и Ейми. Във всеки случай горивото му привършваше. Тръгна по пътя, по който бяха пристигнали, като спираше на всяко разклонение, за да свери местността със спомените си. Не видя други коли, което не го изненада на това отдалечено място. И въпреки това пълната им липса го разтревожи. За три седмици светът, към който се връщаше, някак беше станал друг.
Тогава видя надписа: СПОРТНИ СТОКИ, СТОКИ ЗА ЛОВ И РИБОЛОВ МИЛТЪН. В мрака през онази първа нощ му се беше сторил много по-голям, отколкото в действителност. Всъщност представляваше малка къща на два етажа с овехтели от времето дъски на покрива. Къщурка в гората, като в приказките. На паркинга нямаше други коли, освен стар ван, модел от средата на деветдесетте, паркиран отзад в тревата. Улгаст излезе от тойотата и се изправи пред вратата.