Никой не е казвал, че е моя работа да помня тези неща, но ми се струва, че ако аз не ги запиша, те ще потънат в забрава. Не само историята на нашето пристигане, но и споменът за онзи свят, светът от Времето Преди. В който се купуваха ръкавици или шал за Коледа, разхождахме се с татко в квартала и седяхме на прозореца в летните нощи, за да наблюдаваме как звездите изгряват. Те всичко вече са мъртви, разбира се, Първите. Повечето са мъртви толкова отдавна, или пък са обсебени, че никой вече дори не си спомня имената им. Когато си мисля за тези онези дни, чувството, което ме обзема, не е тъга. Малко тъга за близките, които вече не са сред нас, като Терънс, който беше обсебен на двайсет и седем години, Люси, която умря при раждане малко след това, и Мейзи Чоу, която живя доста време, но почина по начин, който просто не си спомням. Апендицит, май, или пък рак. Най-тежко е да си спомням за онези, които се предадоха. Онези, които отпуснаха ръце от тъга или страх, или просто от нежелание да носят тежестта на този живот. Тях сънувам. Сякаш са напуснали света някак недовършили пътя си и дори не знаят, че са го напуснали. Но предполагам, че това разбиране е част от старостта, когато си наполовина в този свят и наполовина в другия, а двата са смесени в ума ти. Не остана никой, който да си спомня името ми. Хората ме наричат Леля, защото не можах да имам свои деца, и предполагам, че това е добре за мен. Понякога ми се струва, че нося толкова много хора у себе си, че никога не съм сама. И когато си отида, ще взема всички тях със себе си.
Стражите ни казаха, че армията ще се върне и ще доведе още деца и войници, но така и не се случи. Автобусите и камионите се оттеглиха, а когато падна мрак, затвориха вратите и включиха прожекторите, толкова ярка беше светлината им, че закри звездите. Изумителна гледка. С Терънс излязохме да погледаме, треперейки от студ, и тогава разбрах, че думите му са истина. Тук щяхме да живеем отсега нататък. Заедно бяхме през Първата нощ, когато светнаха прожекторите и звездите угаснаха. И през всичките следващи години никога вече не видях онези звезди.
IV
Всички нащрек
Първа колония
Планините Сан Хасинто
Република Калифорния
91 Сл.В.
С НАСТОЯЩИЯ ЗАКОН СЕ СВЕЖДА ДО ЗНАНИЕТО НА ЖИТЕЛИТЕ НА КОЛОНИЯТА СЛЕДНОТО:
Ние, ДОМЪТ, с цел да запазим ДОМАШНИЯ РЕД, да осигурим РАВЕН ДЯЛ и ЗАЩИТА на УБЕЖИЩЕТО, да установим ПОЧТЕНОСТ във всичко, което се отнася до РАБОТАТА и ТЪРГОВИЯТА, да осигурим ОБЩА ЗАЩИТА на КОЛОНИЯТА, нейните МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ и ДУШИТЕ, които ще пребивават зад СТЕНИТЕ до ДЕНЯ НА ЗАВРЪЩАНЕТО, установяваме и създаваме този ДОКУМЕНТ НА ЕДИНСТВЕНИЯ ЗАКОН.
ДОМЪТ
ДОМЪТ ще се състои от най-старите членове на всяко от оцелелите ПЪРВИ СЕМЕЙСТВА (Патал, Джаксън, Молиноу, Фишър, Чоу, Къртис, Бойз, Норис), без да се изключват онези, които са се присъединили като второ семейство посредством брак, включително семействата на Бродещите; или в случай, че най-старият от оцелелите семейства отказва да служи, от друг представител на семейството.
ДОМЪТ ще се съветва със СЪВЕТА НА ЗАНАЯТИТЕ, за да наблюдава всички въпроси относно защитата, производството, осветлението и разпределянето на РАВНИТЕ ДЯЛОВЕ. ДОМЪТ ще има последна дума при всички спорове и ще взима решения в случай на ИЗВЪНРЕДНА СИТУАЦИЯ ЗА ГРАЖДАНИТЕ;
ДОМЪТ ще избере един от своите членове за ГЛАВА НА ДОМА, който единствен няма да е задължен да упражнява и втори ЗАНАЯТ.
СЕДЕМТЕ ЗАНАЯТА
Всички задължения в рамките на КОЛОНИЯТА, без да се включват СТЕНИТЕ, в това число ЕЛЕКТРОСТАНЦИЯТА, ТУРБИНИТЕ, ПАСИЩАТА и КЛАДЕНЦИТЕ, ще бъдат разделени на СЕДЕМ ЗАНАЯТА, които включват: Стража, Работници, Осветление и електричество, Животни, Търговия, Производство и Убежище — Медицински грижи.
Всеки от СЕДЕМТЕ ЗАНАЯТА („дейности“) ще се самоуправлява, ГЛАВИТЕ НА ЗАНАЯТИТЕ ще сформират СЪВЕТ НА ЗАНАЯТИТЕ и ще се отчитат пред ДОМА по начин, определен от ДОМА и по негово усмотрение.