Дори Питър не знаеше какво да мисли, след като изминаха шест дни.
Сега, докато стоеше на пост на пътеката на Стената в здрача, Питър се улови, че му се иска майка му да беше все още жива, както често му се случваше, за да поговори с нея за тези неща. Тя се разболя само сезон след последния поход на баща му, болестта я връхлетя с такава постъпателност, че отначало Питър дори не забеляза дълбоката ѝ и дрезгава кашлица, отслабването ѝ. Като медицинска сестра вероятно е разбирала какво се случва, как ракът, отнел мнозина, е свил смъртоносно гнездо у нея, но беше избрала да крие новината от Питър и Тео, доколкото е възможно. Накрая от нея не беше останало много, само тънка кожа върху костите, която се бореше за глътка въздух. Всички се съгласиха, че да си умре човек в леглото, както беше умряла Прудънс Джаксън, е добра смърт. Но Питър беше прекарал с нея предсмъртните ѝ часове и знаеше колко ужасно беше за нея, колко мъчително. Такова нещо като добра смърт нямаше.
Слънцето вече се скриваше зад хоризонта, разпръскваше последните си златисти лъчи над долината отдолу. Небето беше станало тъмносиньо, поглъщаше тръгналата от изток тъмнина. Питър усети как застудява, бързо и решително. За миг сякаш всичко застина в пулсираща неподвижност. Мъжете и жените от нощната смяна вече се качваха по стълбата: Йън Патал, Бен Чоу, Гълън Строс, Съни Грийнбърг и всички останали, на брой петнайсет, с лъкове и арбалети, провесени на гърбовете им. Викаха един към друг, докато удряха и звъняха надолу по пътеките на стената към огневите постове. Алиша отсечено даваше заповеди отдолу, като караше вестителите да тичат бързо. Гласът на Алиша беше малка, но достатъчно истинска утеха. Тъкмо тя беше стояла на пост до Питър през всичките нощи на очакване, без да се отдалечава, за да знае, че е наблизо. А ако Тео се върнеше, Алиша щеше да слезе с коня си надолу по Стената с Питър и да направи каквото се полага да бъде направено.
Питър вдъхна дълбоко и задържа вечерния въздух. Звездите, разбра той, скоро щяха да изгреят. Леля често беше говорила за звездите, както и баща им, обсипвали небето като блестящи песъчинки, имало повече звезди, отколкото души са живели някога, невъзможно било да бъдат преброени. Когато баща им заговореше за тях и започнеше да им разказва истории за Дългите походи и какво е видял, сиянието на звездите засилваше в погледа му.
Питър обаче нямаше да види звездите тази нощ. Отново се чу звънецът, две силни отеквания и Питър чу Со Рамирез да вика отдолу: „Освободете вратите! Освободете вратите за Втория звънец!“ Почувства треперене дълбоко под себе си, когато тежестите се разместиха. С метално проскърцване високите двайсет и дебелите половин метър врати започнаха да се плъзгат по улеите в стената. Питър вдигна арбалета си от платформата и тихо си пожела сутринта да го завари неизползван. Прожекторите светнаха.
Двайсет
Ден 41: Няма следа.
Ден 42: Няма следа.
Ден 43: 23:06: Единичен вирал е забелязан на 200 м, ОП 3. Не се е доближил.
Ден 44: Няма следа.
Ден 45: 02:00: Ято от 3 при ОП 6. Една цел се откъсва и се насочва към Стената. Изстреляни са стрели от ОП 5 + 6. Целта се оттегля. Последващ контакт няма.
Ден 46: Няма следа.
Ден 47: 01:15: Вестителят Кип Даръл докладва за движение на огневата линия СЗ между ОП 9 и ОП 10, непотвърдено от Страж на пост, официално вписано като няма следа.
Ден 48: 21:40: Ято от 3 при ОП 1,200 м. Една цел се приближава на 100 м, но се оттегля без схватка.
Ден 49: Няма следа.
Ден 50: Няма следа: 22:15: Ято от 6 на ОП 7. Кратко преследване, без приближаване. 23:05: Ято от 3 при ОП 3. 2 мъжки, 1 женска. Схватка, 1 УО. Обектът е убит при мрежите от Арло Уилсън с помощта на Алиша Донадио, 2-ри Кап. Трупът е предаден на Работниците. Предадено е на екипа Работници да поправят процеп колкото връх на пръст при ОП 6. Прието от Фин Даръл за Р.
През този период: 6 контакта, 1 непотвърден, 1 УО. Без убити или обсебени души.