С уважение и почит към Дома,
В допълнение, че всяко отделно появяване може основателно да бъде вместено в рамка от събития, изчезването на Тео Джаксън, Първо Семейство и член на Дома, Втори Капитан от Стражата, може да се определи като започнало дванайсет дни по-рано, сутринта на петдесет и първия ден от лятото, след нощ, в която един вирал беше убит в мрежите от Стража Арло Уилсън.
Нападението дойде рано вечерта от юг, близо до Огнева Платформа Три. Питър стоеше на поста си на отсрещната страна на периметъра на Колонията и не видя нищо. Научи чак в ранните сутрешни часове, когато застъпващият наряд се събира при вратата.
Нападението протекло по най-често срещания начин, така както се случва почти всеки сезон, но най-често през лятото. Ято от трима, двама мъжки и една огромна женска, Со Рамирез считаше, а останалите се съгласиха с нея, че вероятно е било същото ято, което на два пъти е засичано в предишните пет вечери да дебне около огневата линия. Често се случваше, на откъслечни етапи, разделени от няколко нощи. Група вирали се появяваше на границата на осветената площ от прожекторите, сякаш проучваше защитата на Колонията, след това минаваха две нощи без никаква следа от тях, после отново се появяваха, този път по-близо, един можеше и да се приближи толкова, че да стрелят по него, но винаги се оттегляха, а на третата нощ нападаха. Стената беше толкова висока, че и дума не можеше да става и най-силният вирал да я прескочи само с един скок. Единственият начин да се качат по нея беше, като използват пролуки между плочите, като се захващат за тях с пръстите на краката си. Огневите платформи с провесените стоманени мрежи бяха разположени над тези пролуки. Всеки вирал, който стигнеше до там, обикновено оставаше заслепен от прожекторите, ставаше муден, губеше ориентация, много от тях просто се оттегляха. Онези, които не го правеха, се оказваха провесени с главата надолу под мрежите, като даваха на Стражата много добра възможност да ги застреля в уязвимото място с арбалет, а ако не успееше, да ги удари с нож. Много рядко вирал преминаваше мрежата. За пет години на стената Питър го беше виждал само веднъж. Затова пък случеше ли се, това неизменно означаваше, че Стражът е мъртъв. След това оставаше само да се разбере доколко омаломощен е виралът от светлината на прожекторите, колко време ще отнеме на Стражата да го свали и колко хора ще умрат, преди това да се случи.
Ятото онази нощ се беше насочило право към Шеста Платформа. Щастливо предположение или пък по време на предишните си две появявания са открили незабелязана пролука под платформата, пукнатина не по-широка от половин сантиметър, причинена от неизбежните завъртания на платформата. Горе се изкачи само една женска, подробност, която на Питър се стори любопитна, защото разликите между двата пола бяха толкова незначителни, че почти нямаха значение: виралите не се възпроизвеждаха, доколкото знаеха. Женската беше огромна, цели два метра. Най-отличителният ѝ знак беше кичурът бяла коса. Дали този кичур означаваше, че е била стара, преди да бъде обсебена, или пък беше симптом на някаква биологична промяна, настъпила в годините след това — считаше се, че виралите са безсмъртни, или пък почти — невъзможно беше да се каже. Но дотогава никой не беше виждал вирал с коса. Тя използва пролуката и бързо се изкачи до основата на мрежата. Обърна се, отскочи назад от стената в пространството и се залови за отсрещния ръб на арматурата. Всичко се разигра за около две секунди. Провиснала вече на двайсет метра от земята, тя оттласна тялото си с бързо и мощно движение, прелетя покрай и над мрежата и се залови с краката си, подобни на грабливи нокти, за ръба на платформата, където Арло Уилсън беше насочил арбалета си към гърдите ѝ и стреля в нея, но не уцели уязвимото място.
На засилващата се утринна светлина Арло разказа тези събития на Питър и останалите с пространни подробности. Като повечето мъже от Уилсън, Арло най-много от всичко обичаше добрата история. Не беше Капитан, но изглеждаше като такъв: едър мъж с гъста брада, силни ръце и сърдечно отношение, което излъчваше уверена сила. Имаше брат близнак, Холис, с когото си приличаха като две капки вода, с тази разлика, че лицето на Холис беше гладко избръснато. Съпругата на Арло, Лей, беше от Джаксън, братовчедка на Питър и Тео, което ги правеше братовчеди и с Арло. Понякога вечер, когато не беше на пост към Стражата, Арло сядаше под прожекторите на Слънчевото място и свиреше на китара за всички, стари народни песни от книгите, оставени им от Строителите, или пък отиваше в Убежището и свиреше на децата, докато те се приготвяха да си лягат, забавни, измислени песнички за прасенце на име Една, което обичало да се въргаля в калта и по цял ден да яде детелини. Сега, когато самият Арло имаше свое Малко в Убежището — скимтящо вързопче на име Дора, се подразбираше, че той ще служи още най-много две години на Стената, преди да слезе долу и да се захване с друга, по-сигурна работа.