Това че Арло е записал на своята сметка убийството на вирала, се считаше за въпрос на късмет, както и сам той бързо посочи. Всеки от тях можеше да е разпределен на Шеста платформа. Со обичаше да мести хората, затова човек никога не знаеше коя нощ на коя платформа ще е. И все пак ставаше дума за нещо повече от късмет, Питър го знаеше, какво като скромността на Арло му пречеше да го каже. Колко Стражи се бяха смразявали в такъв момент, а Питър, който никога не беше виждал вирал от толкова близо — убивал беше само задрямали вирали посред бял ден, — не можеше да бъде сигурен, че и той няма да се смръзне. Затова, ако тук имаше намесен късмет, тогава късмет беше за всички, че там се е случил Арло Уилсън.
След тези събития Арло беше сред групата, която се събираше при изхода, част от наряда за събиране на доставки, който заминаваше към електростанцията, за да смени екипа по поддръжката и да попълнят запасите. Стандартен отряд от шестима: по двама стражи отпред и отзад и между тях, носени от муле, членовете на екипа на Работниците, които наричаха гаечните ключове. Тяхната работа беше да поддържат вятърните турбини, които захранваха прожекторите. Третото муле, женско, теглеше малка каруца с провизии, най-вече храна и вода, но също инструменти и кожи с мазнина. Мазнината се правеше от смес от царевично брашно и претопена овча мазнина. Рояк мухи вече се въртеше около каруцата, привлечени от миризмата.
В последните минути преди Сутрешния звънец двама гаечни ключове, Рей Рамирез и Фин Даръл, преглеждаха щателно провизиите им, а Стражите чакаха на седлата на животните си. Тео, командващият офицер, зае първа позиция, близо до Питър. Отзад бяха Арло и Маусами Патал. Маусами беше Първо семейство, баща ѝ Санжай беше Глава на Дома. Но предишното лято тя се беше събрала с Гълън Строс и така стана една от Строс. Питър все още не проумяваше станалото. От всички точно Гълън: доста приятно момче, но имаше нещо у него, мъглявина някаква, сякаш дадена съществена съставка не е успяла да се вкорави напълно. Гълън Строс беше нещо като свой приблизително точен образ. Може и да беше заради кривогледия му поглед, с който поглеждаше към човек (всички знаеха, че не е добре с очите), или пък заради разсеяния му вид. Но каквато и да беше причината, изглеждаше като последния човек, който Маусами би избрала. Тео никога не беше говорил по този въпрос много-много, но според Питър брат му се беше надявал някой ден той да се събере с Маусами. Тео и Маусами бяха израснали заедно в Убежището, излязоха от него в една и съща година, заедно постъпиха направо в Стражата и новината за брака с Гълън много нарани Тео. Дни наред след обявяването той се мръщеше, едва промълвяваше по някоя дума. Когато най-накрая Питър повдигна темата, Тео само каза, че го е приел, според него чакал прекалено дълго. Искал Маусами да е щастлива. Ако Гълън е този, който може да я направи щастлива, така да бъде. Тео не беше човек, който ще се разприказва за такива неща дори със собствения си брат, затова Питър спря да го разпитва. Но докато говореше с него, Тео не го гледаше в очите.
Такъв си му беше обичаят на Тео, приличаше на баща им. Сдържан човек, говореше повече с мълчанието си, отколкото с думите си. И когато в последвалите дни Питър си припомняше онази сутрин при портата, се чудеше дали е имало нещо необичайно у брат му, някакъв знак, че може би е предчувствал, както баща им, изглежда, беше предчувствал съдбата, която го очаква, че тръгва за последен път от Колонията. Но нищо не откриваше; всичко през онази сутрин беше както обикновено, обичайният наряд за събиране на провизии, Тео предвождаше групата на своя кон и подръпваше юздите с обичайното си нетърпение.
Чакаше звънеца, който щеше да обяви заминаването, конят му нетърпеливо мърдаше под него, Питър беше потънал в размисли, чак по-късно щеше напълно да проумее смисълът им. Вдигна очи и видя Алиша, запътила се пеша от Оръжейната, целеустремено и бързо. Очакваше да спре пред коня на Тео, двамата Капитани да се посъветват, вероятно да обсъдят събитията от нощта и възможността да предприемат лов на пушеци, да изтребят останалата част от ятото, но не стана така. Тя подмина Тео и се насочи към края на групата.
— Забрави, Маус — остро каза Алиша. — Никъде няма да ходиш.