Имаше и други като него, мъже и жени, които по една или друга причина оставаха без семейства и живееха сами, а и Полковникът би могъл да се измъкне в отшелническата си анонимност, да не бяха събитията от Тъмната нощ. Питър беше едва шестгодишен по онова време, не беше сигурен дали спомените му са истински, или са разкази от други, украсени от собственото му въображение през годините. Сигурен беше обаче, че помни самото земетресение. Земетресения се случваха непрекъснато, но не и като онова, което разтърси планината в онази нощ, докато децата се готвеха да си лягат: единичен, мощен трус, последван от цяла минута люлеене, силно, сякаш земята се разтваря. Питър помнеше безпомощността си, докато се изправя, подхвърлен като лист от вятъра, а после виковете и писъците. Учителката крещеше ли, крещеше, избухналият шум, вкусът на прах в устата, когато западната стена на Убежището се срути. Земетресението се случи по залез-слънце, електрическата мрежа се повреди, първият вирал навлезе в периметъра, можеха единствено да осветяват огневата линия и да се оттеглят в останките на Убежището. Мнозина от загиналите бяха уловени в останките от техните къщи и там намерили смъртта си. До сутринта бяха загубени 162 души, между тях цели девет семейства, както и половината стадо, повечето пилета и всички кучета.
Мнозина от оцелелите дължаха живота си на Полковника. Той сам беше излязъл от сигурността на Убежището, за да търси оцелели. Пренесе много от ранените на гърба си, занесе ги в Склада, където организира отбранително укрепление, и удържа натиска на виралите цяла нощ. В тази група бяха Джон и Ейнджъл Донадио, родителите на Алиша. От почти две дузини спасени от него хора единствени те починаха. На сутринта, покрит с прах и кръв, Полковникът беше влязъл в руините на Убежището, уловил Алиша за ръка, заявил „Аз ще се грижа за това момиче“ и излязъл, повел за ръка Алиша. Никой от присъстващите в помещението възрастни не събрал достатъчно сили да му възрази. Събитията през нощта я направили сираче, както и много други деца, а Донадио били Бродещи, не Първо семейство. Щом някой искал да се грижи за нея, желанието му изглеждало разумно. Но било и истина, или повечето хора говорели така тогава, че като му оставили момиченцето, те изпълнили повелята на съдбата, действията им били като уреждане на космически дълг. Считали — или така изглеждало — Алиша за негова.
В колибата на Полковника под Стената и после, докато растяла, в тренировъчните ями, той я научил на всички умения, придобити в Земите на мрака. Не само как да се бори и да убива, но и как да се предава. А точно това трябвало да направи човек, когато идва виралът, научил я Полковника, трябва да си кажеш: Вече съм мъртва. Момиченцето добре усвоило уроците му. На осемгодишна възраст я взеха да чиракува в Стражата, бързо се отличи пред всички с уменията си да стреля с лък и нож, а на четиринайсет вече беше на пътеката на Стената, работеше като вестител, движеше се между огневите платформи. Една нощ ято от шестима вирали, които винаги се движеха в брой, кратен на три, се приближила откъм южната стена, точно когато Алиша се спуснала към пътеката на стената към тях. Като вестител, Алиша не трябвало да влиза в схватка, трябвало само да тича и да вдигне тревога. Вместо това тя хвърлила нож по първия и го убила, уцелен право в уязвимото място, измъкнала арбалета си и свалила втория по време на скока му. Третият убила с нож отблизо, използвала тежестта на тялото му, за да го забие под гръдната му кост, докато се хвърлял отгоре ѝ, толкова близо били лицата им, че можела да усети дъха на мрака, плиснал се отгоре ѝ, докато умирал. Останалите трима избягали, махнали се от стената и се стопили в мрака.
За първи път чували за някой, който да е убил трима по този начин, без чужда помощ. Не и петнайсетгодишно момиче. От този ден нататък Алиша стоеше на Пост като част от Стражата. Когато навърши двайсет, получи ранг Втори капитан. Всички очакваха, че когато Со Рамирез се оттегли, Лиш ще заеме мястото на Първия. След онази нощ винаги носеше три ножа едновременно.
Разказа на Питър как е станало, късно една вечер под светлината на прожекторите, докато двамата стояха на Стража. При третия вирал се случило, тогава се предала. Въпреки че Алиша беше командир на Питър, между тях се изгради връзка, която промени въпроса за йерархията. Затова той знаеше, че му го разказва не поучително, а защото са приятели. Не при първия, нито при втория, разказа му тя, ами при третия. Тогава разбрала с ясна категоричност, че вече е мъртва. И най-странното било, че щом го осъзнала, лесно извадила втория нож. Изчезнал целият ѝ страх. Ръката ѝ намерила ножа, сякаш той искал да бъде намерен, и когато създанието се хвърлило отгоре ѝ, тя си мислела само, Добре, на̀ ти. Щом аз ще си тръгвам от света, най-добре е да те взема с мене на това пътешествие. Сякаш вече било истина, сякаш вече го била направила.