Стадото вече беше заминало, когато Алиша се върна с коня си, малка платнена торба и манерка за вода, провесена от седлото. Алиша не живееше в нормален дом, имаше много празни къщи, но тя предпочиташе да се прислонява в малката метална колиба под Оръжейната, където имаше легло и малко свои вещи. Питър никога не беше я виждал да спи повече от два часа един след друг и ако се наложеше да тръгне да я търси, Оръжейната беше първото място, на което трябваше да погледне. Винаги беше на Стената. Преметнала дълъг лък, по-лек от арбалет и по-удобен за носене при езда, но не носеше предпазник, лъкът беше за показ. Тео предложи да ѝ отстъпи първата позиция, но Алиша отклони предложението и зае мястото на Маусами отзад.
— Не се притеснявай за мен. Излизам да се поразходя — каза тя и насочи коня си към мястото до Арло. — Този поход е твой, Тео. Няма смисъл да объркваме реда на командването. Пък и с радост ще пояздя до едричкия ни приятел там отзад. Бъбренето с него ще ми пречи да задремвам.
Питър чу как брат му въздъхна. Знаеше, че понякога Тео трудно издържа Алиша. Трябва да бъде по-предпазлива, казваше често Тео на Питър и беше прав. Самоувереността ѝ граничеше с безразсъдство. Тео се обърна на седлото си, погледът му подмина Фин и Рей, които бяха проследили цялата ситуация с безмълвно безразличие. Това си беше работа на Стражите, кой с кого да язди. Какво ги засягаше тях?
— Съгласен ли си, Арло? — попита Тео.
— Че как, братовчеде!
— Знаеш ли, Арло — каза Алиша, бодрото ѝ настроение прозвуча в гласа ѝ, — все ми е било чудно. Вярно ли е, че Холис си е обръснал брадата, за да може Лей да ви различава?
Всеизвестно беше, че като младежи двамата братя Уилсън често си бяха разменяли приятелките, както се твърдеше, без никой да ги хване.
Арло се усмихна многозначително.
— Трябва да питаш Лей.
Времето за разговори беше приключило, закъсняваха. Тео даде заповед, докато наближаваха вратата, чуха зад себе си вик.
— Спрете! Спрете при вратата!
Питър се обърна и видя Майкъл Фишър да тича към тях. Майкъл беше Първи инженер по електричество и осветление. Като Алиша, и той беше млад за занаята си, само на осемнайсет. Но всички мъже от Фишър бяха инженери, а Майкъл беше обучен от баща си веднага след като излезе от Убежището. Никой всъщност не разбираше какво правят инженерите. Осветлението и Електричеството бяха открай време най-специализирания от всички занаяти, освен факта, че благодарение на тях прожекторите светеха, генераторите жужаха, електричеството се изкачваше по планината, подвигът им изглеждаше едновременно чудодеен и напълно обикновен. В крайна сметка прожекторите светваха всяка вечер.
— Добре че не ви изпуснах — спря, за да успокои дишането си. — Къде е Маус? Мислех, че тръгва с вас.
— Ти не се притеснявай за това, Верига — обади се Алиша отзад. Лешниковата ѝ кобила на име Омега риеше с копита земята, нетърпелива да се впусне в езда. — Тео, не може ли да тръгваме вече?
По лицето на Майкъл се изписа раздразнение. В такива моменти очите му святкаха изпод сламенорусата коса, бледите му страни поаленяваха и той придобиваше дори още по-младежки вид от онзи, който имаше. Не каза нищо, протегна ръка и подаде предмета, който носеше със себе си, правоъгълник от зелена пластмаса, с проблясващи метални точици, изпъстрили повърхността му.
— Добре — каза Тео и обърна ръка, за да го огледа, — предавам се. Какво разглеждам?
— Нарича се дънна платка.
— Ей — провикна се Алиша, — внимавай какво говориш.
Майкъл се обърна към нея.
— Знаеш ли, няма да ти навреди, ако понаучиш защо и как светят прожекторите.
Алиша сви рамене. Взаимната им неприязън с Майкъл беше стара. Двамата непрестанно се джафкаха.
— Натискаш копчето и светва. Какво му е неясното?
— Стига, Лиш — каза Тео. Обърна поглед към Майкъл. — Не ѝ обръщай внимание. От тези неща ли ти трябват?
Майкъл посочи платката, за да му покаже.
— Виждаш ли това тук? Малкото черно квадратче? Това е микропроцесор. Няма значение какво прави. Само гледай за същите цифри, ако можеш, но всичко, което завършва на девет, трябва да свърши работа. Може и да успееш да намериш напълно същата в почти всеки компютър, но хлебарките ядат лепилото, затова се помъчи да намериш някоя чиста и суха. Опитай южния край на търговския.