Стигнаха до рампата. В подножието на хълмовете на север, Питър различаваше в мъглявината на носещия се във въздуха прахоляк, дългия нисък силует на огромен търговски център. Питър беше ходил до него вече три пъти за събиране на вещи, събрали бяха почти всичко полезно, но търговският беше толкова обширен, че все още се намираха полезни неща. Стоките на магазини от различни марки за дрехи или предмети бяха събрани, както и повечето магазини, в южния край на атриума, но имаше и огромни супермаркети с прозорци, които даваха някаква защита, и други, чийто достъп отвън беше така премислен, че позволяваше при опасност човек да се измъкне бързо. В тези супермаркети все още се намираха полезни вещи, като обувки, сечива и съдове. Хрумна му, че може би трябва да понаобиколи оттам, за да потърси нещо за Маус, за бебето, сигурно и Тео мислеше същото. Само че сега нямаха никакво време за това.
Над пясъка в основата на рампата висеше табела, извита от неудържимите ветрове:
Алиша се върна назад към тях.
— Отдолу всичко е чисто. Най-добре да се качваме.
Пътят беше приличен, отново минаха успешно. В прохода духаше нажежен вятър. Кожата и очите на Питър пламнаха, сякаш всеки миг щеше да се възпламени. Осъзна, че не е уринирал, след като бяха спирали да поят конете, и си напомни да пие от манерката. Тео оглеждаше територията напред с бинокъла, едната му ръка хлабаво държеше юздите. Бяха достатъчно близо и Питър виждаше турбините подробно, за да различи коя се върти и коя не. Опита се да преброи онези, които се въртяха, но бързо изгуби броя им.
Сянката над планината започна да пада над долината, докато се отдалечаваха от Източния път. Най-после видяха мястото, към което се бяха запътили: бетонен бункер, наполовина вкопан под нивото на долината, с високи ограждения, напрежението по които изпепеляваше всеки, който се допре до тях, а зад тях основната част на електроцентралата, огромна ръждива на цвят тръба, която се издигаше на фона на планината, стена от бял камък, образуваща естествена барикада. Тео слезе от коня и взе провесения на врата му кожен ремък, на който държеше ключа. Ключът отваряше метален панел на стълб. Имаше два подобни панела от всяка страна на оградата. В тях имаше бутон, който контролираше напрежението, и друг, с който се отваряше вратата. Тео изключи тока и отстъпи, докато вратата отвори.
— Хайде.
Малък подслон с корита за конете и помпа беше прилепен към станцията и засенен с метален покрив. Всички пиха жадно, като оставиха водата да тече по брадичките им, обливаха с шепи изпотените си коси, после оставиха Фин и Рей да наглеждат животните и отидоха до капака. Тео отново измъкна ключа. Металът прозвъня, докато ключалките се отключваха. Всички влязоха.
Посрещна ги вълна от студен въздух и привичното метално бучене на охладителната система. Питър потрепери от внезапния студ. Самотна крушка, защитена с клетка, осигуряваше единственото осветление на металната стълба, която водеше надолу под земята. На дъното имаше втори капак, полуотворен. Зад него беше помещението за управление на турбината, а още по-надолу имаше бараки, кухня и помещения за складиране и екипировка. Отзад достъпна рампа извеждаше навън, имаше обор, където нагласиха конете и мулетата за през нощта.
— Има ли някой вкъщи? — провикна се Тео. Побутна с крак и отвори вратата — Здравейте!