Кейлъб стоеше на отсрещната страна на металната порта. Виралите бяха избягали обратно в мрака.
— Моля ви! Пуснете ме!
— По дяволите, нямаме ключ — каза Питър.
Алиша сложи пушката на рамото си и се прицели в таблото. Изстрелът вдигна шум, плисна дъжд от искри, когато панелът падна от стълба си.
— Кейлъб, трябва да прекрачиш!
— Ще опитам!
— Няма, токът е изключен! — тя погледна към Питър. — Дали е изключен според теб?
— Откъде да знам?
Алиша пристъпи напред и преди Питър дума да каже, опря длан до оградата. Нищо не се случи.
— Бързай, Кейлъб!
Кейлъб провря пръсти между жиците и започна да се катери. Около тях сенките се стопиха, щом втората сигнална ракета падна на земята. Алиша издърпа нова ракета от кесията на кръста си, зареди пистолета и стреля. Ракетата се издигна нагоре високо върху опашката си от дим и се пръсна над тях в порой от светлина.
— Това е последната — каза на Питър. — Имаме десет секунди, преди да разберат, че токът е изключен.
Кейлъб вече прекрачваше ръба на оградата.
— Кейлъб, — извика тя — размърдай си задника!
Последните пет метра се свлече, затъркаля се, когато падна на земята, и се изви, за да скокне прав. Лицето му беше мокро от сълзи, омазано с мръсотия и сополи, краката му бяха боси. След няколко секунди отново потънаха в тъмнина.
— Ранен ли си? — попита Алиша. — Можеш ли да тичаш?
Момчето кимна.
Затичаха обратно към станцията. Питър предусети, че виралите идват, преди да ги види. Обърна се навреме, за да види как един скача към тях от върха на оградата. Покрай него прозвуча изстрел: създанието се сгърчи във въздуха и падна, като се плъзна на земята. Обърна се и видя Алиша с пушка на рамо и очи, приковани в огражденията. Стреля бързо един след друг три пъти.
— Измъкни го оттам! — кресна тя.
Затича се с Кейлъб към стълбата. Зад него Алиша продължаваше да стреля, изстрелите стигнаха до него като приглушен пукот, който отекваше през двора. Зад линията на огражденията имаше още вирали. Метнал пушката на гърба си, Питър се качваше по стълбата. Когато стигна до върха, се обърна и погледна. С гръб към стената Алиша стреляше в мрака. Когато пушката ѝ замлъкна, тя я хвърли встрани и започна да се катери. Питър постави своята пушка на рамо, насочи я в същата посока и натисна спусъка. Прикладът отскокна, изстрелът излетя безцелно в мрака. Цялото му тяло се разтресе от дивата сила на отката.
— Внимавай какво правиш! — извика Алиша, притиснала тяло на стълбата под него. — И за бога, цели се!
— Опитам се! — вече бяха трима, излизаха от мрака към основата на стълбата. Питър отстъпи вдясно и притисна приклада здраво към рамото си. Цели се като с арбалет. Малка беше вероятността да ги улучи, но поне можеше да ги сплаши. Натисна спусъка и те отскочиха, претърколиха се през двора и се втурнаха в тъмнината. Спечелил беше най-много няколко секунди.
— Млъквай и се катери! — кресна.
— Ще се катеря, ако спреш да ме обстрелваш!
Вече беше горе. Намери ръката ѝ и здраво задърпа, измъкна я на бетонния покрив. Кейлъб махаше към тях от отвора на капака.
— Зад вас!
Докато Алиша се вмъкваше през капака, Питър се обърна. Самотен вирал стоеше на ръба на покрива. Питър вдигна оръжието си и стреля, но твърде късно. Там, където стоеше създанието, нямаше нищо.
— Остави пушеците! — кресна отдолу Алиша. — Хайде.
Бързо се спусна през отвора, налетя на Кейлъб, който се присви под него и простена. Остра болка проряза глезена му, когато се удари в платформата, пушката изхвърча встрани. Алиша се изправи над двама им и се протегна да затвори капака. Но нещо пречеше от другата страна. Лицето на Алиша се сви от усилие. Краката ѝ стържеха по стълбата, търсеха опора.
— Не мога… да го затворя!
Питър и Кейлъб скочиха на крака и задърпаха, но силата от другата страна беше твърде голяма. Питър беше наранил глезена си при падането, но болката вече беше далечна, маловажна. Огледа платформата отдолу за пушката си, откри я да лежи горе на стъпалата.
— Остави го — каза той. — Пусни капака. Друг начин няма.
— Ти луд ли си? — но после по погледа му разбра какво е намислил. — Добре, направи го.
Тя се обърна към Кейлъб, който кимна.
— Готови ли сте?
— Едно… две…
— Три!
Те пуснаха капака. Питър скочи на платформата, при съприкосновението болката в глезена му експлодира. Протегна се към пушката, прехвърли я и насочи дулото нагоре към отвора. Нямаше време да се прицелва, но се надяваше, че няма и да се наложи.