— Не се притеснявай — каза Майкъл. — Нищо няма да му се случи.
Сестра му не отговори. Чудеше се дали го е чула. Не си казаха нищо друго, докато не стигнаха къщата. Сара се изми на кухненската помпа, докато Майкъл палеше свещите. Тя излезе на задната площадка и се върна след миг, а в ръцете ѝ, уловен за ушите, се полюляваше едър заек.
— Да му се не види — каза Майкъл, — откъде го намери?
Настроението на Сара се беше пооправило. На лицето ѝ грейна горда усмивка. Майкъл виждаше раната, където стрелата на Сара беше пронизала гърлото на животното.
— Високото поле, точно над кладенците. Яздех и изведнъж изскочи на открито точно пред мен.
Откога не беше хапвал заешко? Откога никой дори не беше виждал заек? Повечето от дивите животни бяха изчезнали, освен катериците, които май се плодяха по-бързо, отколкото виралите ги избиваха, и дребни птици, врабчета и мушитрънчета, които пушеците или не искаха, или не можеха да ловят.
— Искаш ли да го почистиш? — попита Сара.
— Май не помня как се правеше — призна Майкъл.
Сара направи отчаяна физиономия и измъкна ножа от колана си.
— Добре, свърши нещо и ти, запали огъня.
Направиха си задушено заешко с моркови и картофи от сандъка в избата и с царевично брашно за сгъстяване на соса. Сара твърдеше, че си спомня рецептата на баща им, но според Майкъл налучкваше. Нямаше значение. Скоро къщата се изпълни с уютната топлина и вкусното ухание на къкрещо на кухненското огнище ястие, които Майкъл отдавна не беше усещал. Сара беше отнесла на двора одраната кожа, за да я остърже, а Майкъл наглеждаше печката и чакаше да се върне. Нареди купите и лъжиците. Тя се върна и избърса ръцете си в кърпа.
— Виж, ясно ми е, че няма да ме послушаш, но с Елтън трябва да сте по-внимателни.
Сара знаеше за радиото. С нейното свободно влизане и излизане от Фара просто беше невъзможно да го скрият от нея. Но не ѝ беше казал останалото.
— Това е само приемник, Сара. Дори не можем да излъчваме.
— Какво толкова слушате в крайна сметка?
Седяха на масата и той се сгуши с надеждата да сложи по най-бърз начин край на разговора. Какво имаше за разправяне? Търсеше армията. Но армията беше изтребена. Всички бяха мъртви, а животът на прожекторите изтичаше.
— Само шум обикновено.
Огледа го внимателно с ръце на хълбоците, застанала с гръб към мивката. Чакаше го да сподели. Майкъл не каза нищо, а тя въздъхна и поклати глава.
— Пазете се да не ви спипат — каза сестра му.
Нахраниха се в мълчание. Месото беше малко жилаво, но толкова вкусно, че Майкъл едва се сдържаше да не стене от удоволствие, докато дъвче. Обикновено не си лягаше, преди да е съмнало, но сега можеше да легне направо на масата и сгушил глава в присвитите си ръце, да заспи на мига. Имаше нещо семейно в ситуацията — не само семейно, но и малко тъжно — в яденето на заешко задушено на масата. Само двамата.
Вдигна очи и срещна погледа на Сара.
— Знам — каза тя. — И на мен ми липсват.
Прииска му се да ѝ разкаже. За батериите и радиодневника, за баща им и онова, което знаеше. Само за да сподели товара на знанието. Но желанието му беше себично, Майкъл го осъзнаваше и не можеше да си позволи да го стори.
Сара стана от масата и занесе чиниите им на помпата. Изми ги и напълни едно глинено гърне с остатъка от задушеното, уви го в дебело парче плат, за да го запази топло.
— На Уолт ли ще го носиш? — попита Майкъл.
Уолтър беше по-големия брат на баща им. Като Пазител на склада той провеждаше Подялбата, член на Съвета на Занаятите, а също и на Дома, най-стария жив Фишър, тройна отговорност, което го правеше един от най-влиятелните граждани на Колонията, вторият след Со Рамирез и Санжай Патал. Но беше и вдовец, който живееше сам. Съпругата му Джийн загинала в Тъмната нощ, а той обичаше и твърде много да си пийва, като често пренебрегваше яденето. Когато Уолт не беше в Склада, можеха да го открият обикновено да се суети около дестилатора, който пазеше в своята колиба зад къщата или скътан някъде вътре.
Сара поклати глава.
— Не мисля, че точно сега мога да се изправя пред Уолт. Ще го занеса на Елтън.
Майкъл я наблюдаваше. Знаеше, че пак мисли за Питър.
— Почини си по-добре. Убеден съм, че са добре.
— Закъсняват.
— Един ден само. Нормално е.
Сестра му не отвърна. Ужасно беше, помисли си Майкъл, какво причинява любовта. Не виждаше смисъл в това.
— Виж, Лиш е с тях. Убеден съм, че са в безопасност.
Сара се намръщи и отмести поглед.
— Лиш ме притеснява.