Затова и беше решила да стане медицинска сестра; щом не можеше да е Страж, а за това тя изобщо не ставаше, Лечебницата, където се слушаше думата на Прудънс Джаксън, беше следващото място. Почти сто пъти беше питала Прудънс мислено: Какво да направя? Какво да направя, за да ме обикне синът ти? Но в крайна сметка Сара не посмя да я попита. Насочила беше всичките си усилия да овладее занаята с всичките му тънкости и да чака Питър с надеждата, че той ще разбере какво му предлага тя само като е в същата стая.
Питър я беше целунал, веднъж. Или може би Сара го беше целунала. Въпросът кой кого беше целунал нямаше значение пред самата случка. Двамата се бяха целунали. Празнуваха Първата нощ, беше късно и студено. Пили бяха, заслушани в подрънкването на китарата на Арло под прожекторите. Когато групата се разпръсна в часа преди зазоряване, се оказа, че Сара и Питър вървят сами. Беше леко замаяна от изпитото, но не считаше, че е пияна, както и че и той е пиян. Обви ги изпълнено с притеснение мълчание, докато вървяха по пътеката. Не се притесняваха, че не говорят, ала имаше нещо пулсиращо и леко наелектризиращо, като пространствата между нотите от китарата на Арло. В такъв мехур от очакване вървяха заедно под прожекторите, не се докосваха, но помежду им имаше връзка, а когато стигнаха до дома ѝ, нито един от тях не каза, че са стигнали — тишината беше мехур, но и река, чието течение ги влечеше, сякаш следващото действие не можеше да бъде спряно. Стояха до стената на дома ѝ, в сянка, притисна я отначало с устата си, а след това и с цялото си тяло. Не беше като на игрите на целувки, на които всички играеха в Убежището, нито като непохватните и недодялани целувки от пубертета, сексът беше достъпен, дори при бегъл интерес хората си лягаха заедно. Неписаното правило беше, нищо повече от това, всичко, в крайна сметка, се усещаше като вид репетиция, но целувката им беше по-дълбока, изпълнена с обещания. Сара се потопи в топлина, която почти не разпозна: топлината на човешката близост, на истинското споделено отношение, на края на самотата. Каквото и да беше поискал, тя щеше да му го даде още тогава.
Но после изведнъж всичко приключи, той се отдръпна.
— Съжалявам — беше рекъл неловко и тромаво, сякаш си мислеше, че я е целунал против волята ѝ, въпреки че по целувката трябваше да разбере, че го е искала, искала е да я целуне. Но ситуацията се беше променила, мехурът се беше пукнал, двамата бяха твърде смутени, твърде объркани, за да кажат друго. Остави я пред вратата и това беше краят. От тази нощ не бяха оставали насаме. Едва си разменяха по някоя дума.
Защото тя беше разбрала; разбрала го беше при целувката, а и по-късно се беше уверила, като с дните увереността ѝ растеше. Питър не беше неин, имаше друга. Присъстваше като призрак между тях, в целувката му. Вече беше разбрала, че е безнадеждно. Докато тя го чакаше в Лечебницата, докато му показваше коя е, той прекарваше цялото си време на Стената с Алиша Донадио.
Сега, докато вървеше със задушеното към Фара, Сара си спомни за Гейб Къртис и реши да се отбие в Лечебницата. Горкият Гейб, само на четирийсет и с рак. Не можеше да му се помогне с кой знае какво. Сара предполагаше, че е започнал от стомаха или пък от черния дроб. Всъщност нямаше значение. Лечебницата, разположена от другата страна на Слънчевото място срещу Убежището, беше малка паянтова сграда в онази част на Колонията, която наричаха Стария град — група от половин дузина постройки, в които някога се помещавали различни магазини. Сградата на Лечебницата някога била бакалия, надписът все още личеше, когато следобедното слънце огрееше пряко предните прозорци — Компания „Високопланински провизии“, Храни и алкохолни напитки, основана 1996, гравиран в матираните стъкла.
Само един фенер осветяваше отдалечената стая, където Санди Чоу — всички я наричаха Другата Санди, защото някога имаше две Санди Чоу, едната съпруга на Бен Чоу, която почина при раждане, та Другата Санди стоеше приведена над бюрото на медицинска сестрата и стриваше билкови семена в хаван. Въздухът беше горещ и лепкав от влага, зад бюрото, от поставения върху печката чайник се издигаше пара. Сара сложи настрана задушеното и махна чайника от печката. Върна се на масата, наклони глава към билката, която Санди разтръска в цедка.
— За Гейб ли е?
Санди кимна. Билката Дилъновото семе се считаше за аналгетик, макар че го използваха за лечение на различни неразположения като простуди, диария, артрит. Сара не можеше да каже, че билката със сигурност върши работа, но Гейб твърдеше, че облекчава болката му и че това било единственото, което можел да приема.