Несъмнено Тео е бил в течение; това беше широтата в него, във всички мъже от Дългите походи. Питър отдавна беше взел решение да не насочва срещу Тео думите на майка им в последното ѝ утро. Грижи се за брат си, Тео. Той не е така силен, като теб. Истината си беше истина и с отминаването на годините Питър откри, че за него това откритие беше поносимо; на моменти му действаше като облекчение. Баща му се беше стремил към трудна и отчаяна цел, изградена върху убеждения, която се опровергаваше от всички факти, а ако Тео беше предопределеният Джаксън, който да носи този товар — да го носи за двама им, Питър щеше да го приеме. Но думите му към Арло, че нямало смисъл, че им оставало само да поддържат прожекторите светещи колкото се може по-дълго, да каже такива думи на Арло, на останалите, които имаха и Малки в Убежището, това не беше онзи Тео, когото познаваше. Нещо се беше променило в неговия брат. Чудеше се какво ли.
Останаха пет дни в станцията. Първият ден Фин и Рей възстановяха напрежението в оградата, после заминаха да работят на западната част, да смажат кожусите на турбините. Арло, Тео и Алиша ги ескортираха поред, на смени от по двама, и винаги се връщаха много преди залез, за да заключат мястото добре. Като нямаше с какво друго да се занимава, Питър започна да играе сам карти от тесте с три липсващи карти и да се рови в кутия с книги в складовото помещение. Наслуки събрани заглавия: Чарли и шоколадовата фабрика. История на Отоманската империя, Ездачите от Пърпъл Сейдж (класически уестърн). На гърба на всяка книга имаше картонен плик с отпечатани думи: СОБСТВЕНОСТ НА БИБЛИОТЕКАТА В РИВЪРСАЙД, а вътре стоеше картон със списък дати, написани с избледняло мастило: 7 септември 2014; 3 април 2012; 21 декември 2016.
— Кой ги е донесъл? — попита една вечер Тео, след като групата се върна от полето. До леглото на Питър имаше струпани купчини книги.
Тео вдигаше лице от мивката. Обърна се и избърса ръце от ризата си.
— Мисля, че са тук от дълго време. Не зная дали Зандър е можел много да чете, затова ги е оставил настрана. Има ли интересни?
Питър протегна книгата, която четеше: Моби Дик.
— Истината е, че дори не съм много убеден, че е на английски — каза Питър. — Отне ми един ден, за да прочета една страница.
Брат му се разсмя уморено.
— Я покажи глезена.
Тео седна на леглото на Питър. Внимателно взе глезена в ръце и го завъртя около ставата. Двамата почти не бяха говорили от нощта на нападението.
— Изглежда добре — Тео потърка наболата си брада. Питър видя изтощението в погледа му. — Отокът е спаднал. Мислиш ли, че можеш да яздиш?
— Ще пълзя, само и само да се махна оттук.
Приготвиха се за тръгване на другата сутрин. Арло се съгласи да остане с Рей и Фин до пристигането на следващата смяна. Кейлъб каза, че и той иска да остане, но Тео го разубеди. Докато Арло е тук, зад оградата четвърти човек не е необходим. А пък и Кейлъб беше прекарал в станцията време, повече от достатъчно.
Другият въпрос бяха оръжията. Тео искаше да ги оставят така, както са. Алиша възрази, че няма смисъл да ги оставят в станцията. Все още не знаеха какво е сполетяло Зандър или защо пушеците не са убили Кейлъб при първа възможност. Накрая стигнаха до компромис. Отрядът щеше да вземе оръжията, които да държат извън Стената за по-сигурно. Останалите остават под звездите.
— Съмнявам се, че ще ни дотрябват — каза Арло, докато групата се качваше на конете. — Покаже ли се някой пушек, ще го уморя с приказки.
Въпреки това беше преметнал пушка през рамото си. Алиша му показа как да я зарежда, почиства и го остави да се поупражнява на двора.
— Проклятие! — ревеше той и пропиляваше нов куршум, който събаряше от мястото ѝ кутията, поставена за мишена. — Какво нещо!
Питър си помисли, че Тео има право. Имаше ли веднъж човек пушка, трудно му беше да я остави.
— Говоря сериозно, Арло — предупреди го Тео. След толкова дни бездействие конете бяха нетърпеливи да тръгнат на път, пристъпваха, удряха с копита по земята. — Нещо не е наред. Не излизайте извън оградата. Всяка вечер я заключвайте, преди да се е появила и първата сянка. Става ли?