Никому не беше казал за момичето, нито дори на Алиша, която може би щеше да му повярва.
Височината на покрива на търговския център се оказа по-малка, отколкото беше предположил. За разлика от Алиша, която беше долу, той не можеше да прецени колко пясък се е натрупал в основата на сградата като висока полегата дюна, която омекоти удара от скока му, щом полетя надолу. Сграбчил брадвата, той се метна на гърба на Омега зад Алиша. Едва след като отминаха Банинг и вече можеха да са сигурни, че не ги преследват, се зачуди как двамата са се отървали, а и конете също са невредими.
Алиша и Кейлъб се измъкнали от атриума през кухнята на ресторанта. От кухнята няколко коридора водели към товарна рампа. Големите врати към рампата се оказали здраво клеясали, но едната била едва забележимо открехната и през процепа се процеждал сноп светлина. Използвали някаква тръба за лост и двамата успели да я отворят, колкото да се промушат. Измъкнали се навън и се оказали облени от слънчева светлина от южната страна на мола. Видели и конете спокойно да пасат на обрасла с бурени площадка. Алиша направо не вярвала на късмета им. Двамата с Кейлъб заобиколили сградата, тогава чула трясъка от вратата и видяла Питър на ръба на покрива.
— Защо, като открихте конете, просто не побягнахте? — попита я Питър.
Спрели бяха на пътя за електроцентралата, за да напоят животните, недалеч от мястото, където преди шест дни забелязаха вирала сред клоните на дърветата. Имаха вода само в манерките, но след като всеки от тях пи, изляха останалото в шепи и дадоха на конете да пият. Раненият лакът на Питър беше с превръзка, направена от разкъсания му пуловер. Раната не беше дълбока, но вероятно щеше да се наложи да я шият.
— Не се колебая в тези работи, Питър — остро отвърна Алиша. Зачуди се дали не я е обидил. — Така ми се стори правилно и правилно се оказа.
Тогава можеше да им разкаже за момичето. Но се поколеба, усети, че моментът е отлетял. Само младо момиче, а и действията ѝ под въртележката, как беше прикрила тялото му със своето, погледът, който бяха разменили, и целувката, а после неочаквано затръшнатата врата. Може би в напрежението от събитията просто си е въобразил цялата история. Разказа им, че е открил стълбище и толкова.
Когато се завърнаха, завариха голяма суматоха. Забавили се бяха с четири дни, малко оставаше да решат, че са загинали. При новината за завръщането им на вратата се събра цяло множество. Лей припадна, преди да успеят да ѝ съобщят, че Арло е жив и че е останал в станцията. Питър не събра смелост да отиде в Убежището и да ѝ съобщи новината за Тео. Пък и все някой щеше да ѝ съобщи. Майкъл беше там, а също и Сара. Тя проми и заши раната на лакътя, докато той, примижал от болката, седеше на един камък и се чувстваше измамен, защото подобното на транс вцепенение, причинено от загубата на брат му, не правеше плътта му безчувствена, докато зашиваха раната. Сара я превърза както трябва, бързо го прегърна и се разплака. После, когато се стъмни, множеството се раздели, за да му направи път, а когато зазвъня Вторият звънец, Питър се качи на крепостния вал, за да окаже Милостта на брат си.
Остави Алиша долу на стълбата с обещание, че ще се прибере у дома и ще се наспи. Но домът му беше последното място, където искаше да отиде. Само малцина от неженените мъже ползваха бараките; мястото беше мръсно и вонеше противно, като в електроцентралата. Само че занапред Питър щеше да живее там. От вкъщи му трябваха само няколко вещи.
Сутрешното слънце вече напичаше по раменете му, когато пристигна у дома. Къщурка с пет стаи, обърната към Източната поляна. Единственият дом, който Питър познаваше, откакто беше излязъл от Убежището. След смъртта на майка им двамата с Тео се прибираха тук само да спят. Не бяха положили много усилия да поддържат мястото в ред. Питър винаги се притесняваше каква бъркотия е в къщата — в мивката се трупаха чинии, по пода се валяха дрехи, всичко беше потънало в мръсотия, но нищо не беше направил, за да почисти. Майка му беше чистница, поддържаше къщата в идеален ред: подът измит, килимите изтупани, пепелта от огнището пометено, в кухнята нямаше боклуци. На първия етаж бяха двете спални, където спяха той и Тео, спалнята на родителите им беше сместена под стрехите на втория етаж. Питър влезе в стаята си и бързо напълни раница с дрехи за няколко дни. По-късно щеше да огледа вещите на Тео, да реши кое да запази за себе си и да откара другото в Склада, където дрехите и обувките на брат му щяха бъдат прибрани и запазени в очакване на следващото разпределяне сред жителите на Колонията при Подялбата. Тео се беше нагърбил с тази задача след смъртта на майка им, защото знаеше, че Питър няма да е в състояние да го направи. Почти година по-късно в един зимен ден Питър беше видял една жена — Глория Патал — да носи шал, който разпозна. Глория беше на пазарските сергии и подреждаше буркани с мед. Шалът с ресни несъмнено беше на майка му. Питър така се разстрои, че веднага се махна от мястото, сякаш бягаше от местопрестъплението на злодеяние, в което беше въвлечен.