— Ти ли вписа името на Зандър?
Кейлъб сви рамене.
— Бива ме с длетото. Май няма кой друг да се погрижи. Повече приятели е трябвало да си намери — момчето замълча, загледано над рамото на Питър. За секунда помръкна. — Добре че успя да го застреляш. Зандър ненавиждаше виралите. Според него най-лошата съдба, която можеше да го сполети, е да бъде обсебен. Радвам се, че не се наложи да е един от тях дълго.
В този миг Питър взе решение. Нямаше да гравира името на Тео върху Камъка и никой друг нямаше да го направи. Не и докато не се увери, че е мъртъв.
— Къде спиш тези дни? — попита Кейлъб.
— Бараките. Къде другаде?
Питър вдигна рамо, за да му посочи раницата.
— Нещо против да се присъединя?
— Щом имаш желание.
Чак по-късно, когато Питър беше разопаковал вещите си и най-после лежеше на хлътналия, прекалено мек матрак, той осъзна къде на камъка беше приковал поглед Кейлъб над рамото на Питър. Не върху името на Зандър, ами над него, където имаше три имена: Ричард и Марилин Джоунс, а под тях Нанси Джоунс, по-голямата сестра на Кейлъб. Смъртта отнела баща му, гаечен ключ, при падане от прожектор в първите изпълнени с паника часове на Тъмната нощ, майка му и сестра му загинали в Убежището, премазани от рухналия покрив. Кейлъб е бил само на няколко седмици.
И тогава разбра защо Алиша го е завела на покрива на електростанцията. Звездите нямаха нищо общо. И Кейлъб Джоунс като нея беше осиротял през Тъмната нощ. Само тя се грижеше за него.
Завела беше Питър на покрива, за да чака Кейлъб Джоунс.
Двайсет и пет
Майкъл Фишър, Първи инженер по електричество и осветление, седеше във Фара, заслушан в призрак.
Така го наричаше Майкъл, призрачния сигнал. Проявяваше се сред какофонията от шумове на ръба на доловимия спектър, да питаха него, там не можеше да има нищо. Откъслек от откъслек, имаше го, нямаше го. В наръчника за радиооператора, който беше открил в складовия заслон, честотата беше посочена като свободна.
— Можех да ти го кажа — каза Елтън.
Чуха го на третия ден след завръщането на отряда за доставки. Майкъл все още не можеше да повярва, че Тео го няма. Алиша го увери, че случилото се не е по негова вина, дънната платка нямала нищо общо със смъртта на Тео, но Майкъл се чувстваше отговорен, брънка от събития, довели до гибелта на приятеля му. А Майкъл дори беше забравил за дънната платка и това беше най-лошото. Ден след като Тео и останалите заминаха за станцията, Майкъл с успех разглоби старо табло за контрол на напрежението на батериите и откри каквото му трябваше Не беше същата марка, но ускоряваше процеса на обработката на данните, а също и всеки сигнал от краищата на спектъра.
А и да не беше го направил, каква полза от още един процесор? Не си струваше Тео да умре заради процесор.
Ала този сигнал: 1432 мегахерца, слаб като шепот, но казваше нещо. Дразнеше го, значението му сякаш непрекъснато убягваше от погледа му щом го погледнеше. Цифров беше, с повтарящ се код, появяваше се и изчезваше мистериозно или пък така изглеждаше, докато не осъзна — добре де, Елтън осъзна, — че се появява на всеки деветдесет минути, улавяше се точно 242 секунди и отново изчезваше.
Трябваше и сам да го разбере. Наистина, нямаше извинение за пропуска.
И се засилваше. Час след час, с всеки цикъл, въпреки че нощем беше по-силен. Изглеждаше така, сякаш проклетото нещо изкачваше планината. Престана да наблюдава каквото и да било друго, седеше на таблото и отброяваше минутите, очакваше сигналът да се завърне.
Не беше природно явление, не и при повтаряемост на всеки деветдесет минути. Не беше сателит. Не идваше от събраните на едно място батерии. Много неща не беше. Майкъл не знаеше какво е.
А и Елтън беше мрачен. Онзи страхотен в слепотата си Елтън, когото Майкъл познаваше и с когото беше свикнал през годините във Фара, този Елтън никакъв го нямаше. На негово място седеше посипан с пърхот киселяк, който едва поздравяваше. Слагаше слушалки на главата си, слушаше сигнала, цупеше устни, клатеше глава, изпускаше по дума-две, как имал нужда от повече сън. Едва се наканваше да запали прожекторите при Втория звънец. Майкъл можеше да налее достатъчно гориво, за да ги изстреля всички до луната, но въпреки това имаше чувството, че Елтън и дума няма да каже по този повод.
А трябваше и да се изкъпе. И двамата имаха нужда да се изкъпят, по дяволите.
Какво ставаше? Смъртта на Тео? След завръщането на отряда за доставки тревожно мълчание обхвана Колонията. Никой не проумяваше случилото се със Зандър. Така да остави Кейлъб! Санжай и останалите се постараха да потушат мълвата, но слуховете бързо се разпространиха. Хората говореха, че открай време са си знаели как на този приятел му има нещо и че от безкрайните месеци в планината мозъкът му се повредил. Как не бил съвсем наред след случилото се с жена му и бебето.