— Чуй ме, Гълън — отново заговори, — просто се разхождах…
Но Маусами не го остави да довърши.
— Всичко е наред, Майкъл. Той знае, че си се разхождал.
Обърна се към него с подпухнали очи и натежали от плач клепачи.
— Всички имаме своите задължения, нали? — отново го улови за ръка и я стисна, като да скрепи някаква сделка между тях. — Очевидно моите са да правя каквото ми се каже и да не съм неразумна. Затова засега ще постъпвам така.
Гълън понечи да ѝ помогне да се изправи, но Маусами го пренебрегна и се изправи сама. Все още ядосан, Санжай отстъпи, с ръце на хълбоците.
— Не разбирам защо трябва да е толкова трудно, Маус — каза Гълън.
Но Маусами се държеше, сякаш не го чува, загърби двамата мъже и се изправи срещу Майкъл, който все още седеше опрял гръб на камъка. В погледа, който си размениха, Майкъл видя смаляването на нейното отстъпление, срамът, че се подчинява на нейните заповеди.
— Благодаря ти за компанията, Майкъл. — Усмихна му се с тъга. — Каза ми много мили думи.
В лечебницата Сара очакваше смъртта да отнесе Гейб Къртис.
Тъкмо се връщаше от езда, когато на вратата застана Мар. Време е, каза Мар. Гейб стенеше, мяташе се, бореше се за въздух. Санди не знаеше какво да направи. Дали ще може да дойде? Заради Гейб?
Сара извади медицинската си чанта и тръгна след Мар към лечебницата. Мина през завесата в отделението и най-напред видя Джейкъб, неловко приведен над леглото на баща си, да му дава чаша чай. Гейб се давеше, храчеше кръв. Сара бързо отиде до леглото и внимателно взе чая от ръката на Джейкъб. Обърна Гейб на една страна, горкият, тежеше колкото перце, само кожа и кости, и със свободната си ръка се пресегна към количката, откъдето извади метално легенче, което подложи под брадичката му. Още два пристъпа на задушаваща кашлица. Сара видя, че кръвта е наситеночервена и тук-там из нея има парченца мъртва тъкан.
Другата Санди излезе от засенената ниша зад вратата.
— Съжалявам, Сара — кършеше нервно ръце. — Закашля се тежко и реших, че може би чаят…
— И си оставила Джейкъб да се справи сам, така ли? Къде ти е умът?
— Какво му е? — проплака момчето. Стоеше до леглото, лицето му застинало в объркана безпомощност.
— Твоят татко е много болен, Джейкъб — каза Сара. — Никой за нищо не ти се сърди. Направил си каквото е трябвало, помогнал си му.
Джейкъб се беше одрал, забил ноктите на дясната си ръка под лакътя на другата.
— Аз ще направя всичко, за да се погрижа за него, Джейкъб. Обещавам ти.
Гейб имаше вътрешен кръвоизлив. Сара беше наясно. Туморът беше предизвикал разкъсване. Прокара ръка през корема му и почувства топлото напрежение от изпълване с кръв. Посегна към чантата си за стетоскопа, сложи слушалките, дръпна пуловера на Гейб и прослуша дробовете. Влажно бълбукане, като вода, която се налива в кана. Краят му беше близо, но можеше и да се проточи с часове. Вдигна очи към Мар, която кимна. Разбра какво е имала Мар предвид с думите, че Сара била любимката на Гейб, какво я моли да стори в този момент.
— Санди, изведи Джейкъб.
— А какво да правя с него?
Рояци, тази жена имаше ли мозък в главата си?
— Каквото искаш — пое въздух Сара, за да успокои нервите си. Не беше време да се ядосва. — Джейкъб, сега трябва да идеш със Санди. Ще го направиш ли заради мен?
Сара не откри разбиране в погледа му, само страх, а също и дълго просъществувал навик да се подчинява на чуждите заповеди. Щеше да излезе, знаеше Сара, ако го помолеха.
Кимна неохотно.
— Добре, май ще изляза.
— Благодаря, Джейкъб.
Санди изведе момчето от отделението. Сара чу как входната врата се отваря и затваря. Мар седеше от другата страна на леглото и държеше ръката на съпруга си.
— Сара, имаш ли… нещо?
Въпросът не се обсъждаше на глас. Билките се държаха в мазето, в стар фризер, затворени в буркани и подредени на метални лавици. Сара се извини и слезе долу. Измъкна онзи, който ѝ беше необходим, дигиталис, обикновено наричаха билката „напръстник“, за да забави дишането. Малките черни семена на растението, което наричаха ангелска тръба или татул, за да стимулират сърцето, горчивите, кафяви корени от бучиниш, за да предизвикат замайване. Постави ги на масата. Стри ги на фина кафява прах, изсипа ги на лист хартия, наклони я над чаша и я изсипа в нея. Подреди всичко и изчисти масата, после се качи по стъпалата.