В другата стая сложи вода да ври. Чайникът вече беше топъл и скоро напитката стана готова. Имаше лек зеленикав оттенък, като водорасли, с възгорчив, землист привкус. Отнесе го в отделението.
— Според мен това ще помогне.
Мар кимна и взе чашата от Сара. Част от сключеното от тях споразумение беше, че Сара приготвя средството, но няма да направи останалото.
Мар се вгледа в съдържанието на чашата.
— Колко?
— Всичкото, ако може.
Сара се настани в горната част на леглото и привдигна Гейб за раменете. Мар допря чашата до устните му и му каза да пие. Очите му бяха все още затворени. Изглежда, изобщо не осъзнаваше присъствието им. Сара се разтревожи, че няма да се справи, че бяха чакали прекалено дълго. Но после Гейб отпи малка глътка от чашата, после друга, отпиваше упорито като птица, която пие вода от локва. Когато изпи отварата, Сара го нагласи обратно на възглавницата.
— Колко време? — Мар не я гледаше.
— Скоро. Бързо е.
— И ще останеш, нали. До края.
Сара кимна.
— Джейкъб няма да разбере — Мар я гледаше настоятелно. — Не бива да научава.
— Обещавам — каза Сара.
И после, само двете, зачакаха.
Питър сънуваше момичето. Намираха се под въртележката, в онзи затвор с нисък, пълен с прах таван, а момичето беше на гърба му, меденият ѝ дъх докосваше тила му. Коя си, мислеше си той, коя си, но думите се оказваха заключени в устата му, натъпкани като с вълнен парцал. Мъчеше го жажда, страшна жажда. Искаше да се претърколи и да види лицето ѝ, но не можеше да помръдне, над него вече не лежеше момичето, а вирал, зъбите му потъваха в плътта на врата му, той се опитваше да крещи и да извика на помощ брат си, но не можеше да издаде никакъв звук и започна да умира, една част от него си мислеше: Чудно, не съм умирал досега. Така значи става.
Събуди се внезапно, сърцето му биеше бясно, сънят се разсея изведнъж, а след него остана неясно, но мъчително впечатление за ужас, като ехо от крясък. Изви глава, за да погледне през прозореца над леглото си, и видя как прожекторите сияят. Устата му пресъхна, езикът му беше надут и грапав, сънувал беше, че е жаден, защото беше жаден. Затърси манерката на пода до леглото си, вдигна я високо над устата си и пи.
Кейлъб спеше на леглото до него. Питър преброи четирима други в помещението, хъркащи грамади в мрака. Всичките бяха влезли, без той нито веднъж да се събуди. Откога ли не беше спал така?
Сега, докато лежеше в тъмното, усещаше първите нотки на нервността, приглушено жужене от физическо нетърпение, завладяло гърдите му след неговото завръщане. Обичайният ред беше да се яви на служба след известна почивка от пътеката на стената. Но Со беше ясна, тя не го искаше в Стражата, преди да са изтекли поне няколко дни.
Реши да посети Леля. Все още не ѝ беше казал за Тео. Вероятно е научила, но искаше той сам да ѝ съобщи новината, дори и да я повтаряше.
Понякога съвсем я забравяше, забравяше всичко около къщурката ѝ на поляната. О, Леля, хората казваха, когато споменаваха името ѝ, сякаш току-що са си припомнили съществуването ѝ. А и истината беше, че старата жена се справяше изумително добре без ничия помощ. Питър и Тео ѝ цепеха дърва или пък правеха малки поправки по къщата ѝ, а Сара ѝ помагаше в Склада. Тя се нуждаеше от малко, понеже отглеждаше голяма зеленчукова и билкова градина на мястото, огрявано от слънцето зад къщата ѝ, която тя все още поддържаше, без никой да ѝ помага. С изключение на градинарството, с което се занимаваше, както седеше в стола си, по-голямата част от дните си прекарваше в къщата, сред книжата и бележките си, а съзнанието ѝ се рееше в миналото. Носеше три различни чифта очила на преплетени връвчици на врата си, като ползваше едните или другите според задачата, която имаше да върши и, с изключение на зимата, навсякъде вървеше боса. По всички сметки Леля наближаваше стоте. Била омъжена, или поне така се говореше и не само веднъж, ами два пъти, но понеже така и не си беше родила деца, животът ѝ приличаше на природно чудо без никакво приложение, като кон, който може да брои с почукване по земя с копито. Никой не можеше да си представи точно как е оцеляла в Тъмната нощ, къщата ѝ почти не беше пострадала от земетресението, а на сутринта я бяха видели да седи в кухнята си и да пие от своя пословично отвратителен чай, сякаш нищо не е било.