Слизала бързо, люлеела се с лице към Стената, краката ѝ се плъзгали по повърхността, въжето скриптяло около камъка на върха на Стената, а три чифта ръце трескаво се опитвали да нагласят застопоряването, преди тя да се стовари на земята. Когато механизмът се зацепил със стърженето на метал в метал, Алиша се приземила, претърколила се на земята и отново хукнала. Виралите били на двайсет метра, все още надвесени над трупа на Полковника. При шума от появата на Алиша те вкупом се извърнали, извили се и се озъбили, душели въздуха.
Прясна кръв.
Момичето вече било при основата на Стената, тъмна фигура, приведена срещу нея. В средата на гърба ѝ просветвала гърбица — раницата ѝ, сега прикована към тялото ѝ със стрела от арбалет, забита в рамото ѝ, цялата омазана и проблясваща от светлеещата влага на кръвта ѝ. Алиша я грабнала като торба, преметнала я през раменете си и затичала. Въжето вече било безполезно и забравено зад нея. Единственият ѝ шанс бил вратата.
Всички окаменели. Всичко друго можели да направят, но не и да отворят вратата. Не и нощем. Заради никого, дори заради Алиша.
В този момент Питър стигна до насипа, бегом от верандата на Леля към суматохата. Кейлъб спринтирал от бараките, пристигнал на косъм преди него до Главната порта. Питър не знаеше какво се случва от другата страна, знаел само, че Холис крещи от пътеката:
— Това е Лиш!
— Какво?
— Лиш! — крещеше Холис. — Тя е зад стената!
Кейлъб стигнал пръв поста при колелата. Този факт щеше по-късно да се използва, за да бъде въвлечен и той и в същото време всяка вина за случилото се да бъде свалена от Питър. Когато Алиша стигнала до вратата, тя била достатъчно отворена, за да се промъкне през нея с момичето. Ако бяха успели да затворят вратата веднага, вероятно последвалите събития не биха се случили. Но Кейлъб освободил застопоряващия механизъм. Тежестите падали с растяща скорост, издърпвайки веригите. Отварянето на вратите вече се контролирало от въздействието на гравитацията. Питър сграбчил лоста на колелото. Зад себе си и над себе си чул крясъци, полетели стрели, изстреляни от арбалетите, тропота от стъпките на Стражите, които се спускали по стълбите към настилката. Появили се още ръце, бързо въртящи колелото: Бен Чоу и Йън Патал, Дейл Ливайн. Мъчително бавно то се завъртяло в обратна посока.
Твърде късно. Един от тримата вирали, само един, успял да се промъкне през вратите. И това стигало.
Насочил се направо към Убежището.
Холис пръв стигнал до сградата, точно когато виралът скочил на покрива. Изкачил най-високата точка на покрива като камък, който скача над вода, и се спуснал във вътрешния двор. Холис тичал през предната врата и чул вътре звук от трошене на стъкло.
Стигнал до Голямата стая едновременно с Маусами. Двамата идвали от различни коридори и противоположни страни на стаята. Маусами била невъоръжена, Холис имал арбалет. Холис очаквал да чуе писъци и хаос, навсякъде да тичат деца. Но почти всички били в леглата си, с широко отворени очи, ужасени и неразбиращи. Няколко успели да се промъкнат под леглата. Когато Холис минал през прага, усетил боричкане от най-близката редица. Една от трите Джи — Джун, Джейн или Джулиет, се измъкнала от леглото и се шмугнала под него. Единствената светлина идвала от счупения прозорец, сянката му била назъбена и висяла на косъм, все още се люлеела от движението.
Виралът стоял над люлката на Дора.
— Ей! — извикала Маусами. Размахала ръце над главата си. — Ей, погледни насам!
Къде беше Лей? Къде беше Учителката? Виралът сгърчил лице по посока на Маусами. Очите му примигали, потупвал главата зад дългия си врат. Влажно прещракване се надигнало някъде от изопнатата кривина на гърлото му.
— Насам! — крещял Холис, като последвал примера на Маусами и заразмахвал ръце, за да привлече вниманието на създанието. — Погледни насам!
Виралът се извърнал лице в лице с него. На врата му проблясвало нещо, приличащо на бижу. Нямало време да се размишлява над тази подробност. Холис получил своя ъгъл, своето откриване. Тогава в стаята влязла Лей. Спяла в офиса и нищо не чула. Лей се разпищяла, а Холис се прицелил и стрелял с арбалета.
Добър изстрел, точен, право в уязвимото място. Разбрал, че е улучил в мига, в който стрелата излетяла от арбалета. И за частица от секундата, докато стрелата прелитала разстоянието по-малко от пет метра, той си дал сметка. Проблясващият ключ на шнура, изпълненият с печална благодарност поглед на вирала. Мисълта вече била напълно оформена у Холис, едничка дума се появила на устните му в мига, в който стрелата — стрелата на милостта, ужаса и необратимостта, улучила вирала в средата на гърдите.