— Санжай, какво правиш? — попита Алиша. — Какво за бога е това, Со?
Санжай отговори.
— Кейлъб е арестуван.
— Арестуван? — проплака момчето. — За какво?
— Кейлъб, отвори вратата. Той, както и всички, знае закона. Джими, изведи го от тук.
Джими и Бен задърпаха съпротивяващото се момче към завесата.
— Лиш! — закрещя то.
Тя бързо прегради пътя им, като застана на предната врата.
— Со, кажи им — намеси се Алиша. — Аз бях. Аз излязох. Щом искате да арестувате някого, арестувайте мен.
Изправена до Санжай, Со нищо не каза.
— Со?
Жената поклати глава.
— Не мога, Лиш.
— Как така не можеш?
— Не тя решава, затова — каза Санжай. — Учителката е мъртва. Кейлъб е арестуван за убийство.
Двайсет и седем
По-късно всички в Колонията бяха научили за случилото се или някаква негова версия. Пред стените се появил Бродник, Кейлъб отворил вратата, през нея влязъл вирал. Бродникът бил младо момиче, което лежало в Лечебницата, умирало, простреляно от стрела от арбалета на някой Страж. Полковникът бил мъртъв, очевидно самоубийство, как е излязъл през Стената, никой не знаеше, а и Арло, убит в Убежището от брат си.
Но най-лошото беше случилото се с Учителката.
Открили я под прозореца в Голямата стая. Полезрението на Холис било ограничено от редицата празни легла. Вероятно е чула идването на вирала от покрива и се е опитала да се съпротивлява. В ръцете си държала нож.
Имало много Учителки, разбира се. Но в истинския смисъл била само една. Всяка жена, поела поста, с годините се превръщала в тази личност. Учителката, починала тази нощ, била от рода Даръл — Ейприл Даръл. Тя беше жената, за която Питър си спомняше как се смее на въпросите му за океаните. По онова време беше по-млада, малко по-възрастна от него сега. Красива по един фин, светъл начин, като по-голяма сестра, останала у дома заради някакво физическо страдание. Тя беше жената, която Сара си спомняше от сутринта на нейното излизане от Убежището, която я насочваше с поредица от въпроси, подобно летящи звезди, приземяващи в тъмното приземие, в което лежеше грозната истина, а после я предаде в ръцете на майка ѝ, за да поплаче над света и живота в него. Работата ѝ беше тежка; да е Учителка, всички знаеха, беше неблагодарна работа, означаваше да живееш заключена с Малките, лишена от компанията на възрастни, с изключение на бременни жени или такива, които кърмеха, които не мислеха за друго, освен за бебета, а и тъкмо Учителката казваше на всички им истината и понасяше всеобщото огорчение от травмата. С изключение на Първата нощ, когато тя можеше за кратко да се появи на Слънчевото място, Учителката рядко напускаше Убежището, а когато го правеше, сякаш влизаше в невидим контейнер от предателство. Питър ѝ съчувстваше, но истина беше, че той едва успяваше да се насили да срещне погледа ѝ.
Домът, който се събра при първия прожектор, обяви извънредно положение. Разпратиха вестители до всяка къща да предадат новината. До събирането на повече сведения всички дейности извън Стената се отменяха: Стадото нямаше да излиза, както и екипите на работниците, вратите щяха да останат затворени. Кейлъб остана затворен. За момента се постигна съгласие, че с толкова загубени души, такъв страх и бъркотията, обхванала Колонията, няма да се издава никаква присъда.
Оставаше и въпросът с момичето.
В ранните утринни часове Санжай беше повел членовете на Дома към Лечебницата, за да я видят. Раната на рамото ѝ очевидно беше тежка, още не беше дошла в съзнание. Нямаше следи от зараза от вирали, но появата ѝ си оставаше напълно необяснима. Защо виралите не са я нападнали? Как е оцеляла сама в мрака? Санжай нареди всеки, който е бил в контакт с нея, да се съблече и измие, а дрехите им да бъдат изгорени. Дрехите на момичето и раницата ѝ също отидоха в огъня. Момичето беше поставено под строга карантина и никой, освен Сара, нямаше право да влиза в Лечебницата, преди да получат повече сведения.
Следствието се състоя в учебна стая на Убежището. Питър осъзна, че това е същата стая, в която Учителката го беше завела в деня на неговото излизане. Следствие — тази дума използва Санжай, Питър я чуваше за първи път. Стори му се, че е съвършено подходяща, ако ще се търси върху кого да се хвърли вината. Санжай беше инструктирал четиримата — Питър, Алиша, Холис и Со — да не говорят с никого, докато не бъдат разпитани един по един. Чакаха пред коридора, седнали на несъразмерно малки чинове, наблъскани в редица до стената, с един Страж — племенника на Санжай, Йън, който да чака с тях. Около тях сградите бяха необичайно тихи. Всички Малки бяха преместени горе, докато Голямата стая не бъде измита. Кой знае как щеше да им се отразят нощните събития, какво ще им каже Санди Чоу, поела задълженията на Учителка. Вероятно — че са сънували. С най-малките деца това можеше и да даде резултат. Колкото до останалите, Питър изобщо не знаеше. Може би щеше да се наложи да излязат по-рано от Убежището.