Първо извикаха Со, която излезе малко след това от стаята и закрачи по коридора с притеснен вид. После повикаха Холис. Докато изправяше крака изпод чина, той изглеждаше напълно лишен от енергия, сякаш някаква изначална част от него е отсечена. Йън държеше вратата отворена и наблюдаваше групата с нетърпеливо предупреждение. На прага Холис спря, обрана се и ги изгледа, като каза първите думи, изричани от цял час.
— Само искам да знам, че случилото се не е било безсмислено.
Зачакаха. Питър долавяше гласовете през вратата на учебната стая. Искаше му се да попита Йън дали знае нещо, но видът на мъжа му подсказваше, че дори не бива да опитва. Йън беше на възрастта на Тео. Двамата със съпругата му Хана имаха дъщеричка Кайра в Убежището. Което, помисли си Питър, обясняваше изражението на Йън. Изглеждаше като родител, като баща.
Холис се появи, срещна набързо погледа на Питър и кратко кимна, преди да се оттегли по коридора. Питър се надигна, но Йън каза:
— Не ти, Джаксън. Следващата е Лиш.
Джаксън? Откога някой го наричаше Джаксън, особено някой от Стражата? И защо изведнъж му прозвуча необичайно, особено от устата на Йън?
— Всичко е наред — каза Лиш и уморено се изправи на крака. За пръв път я виждаше така сломена. — Искам само да приключа с този въпрос.
В следващия миг я нямаше, а Питър и Йън бяха сами. Йън неловко беше приковал поглед в квадратче от стената над главата на Питър.
— Наистина не беше нейна грешка, Йън. Никой не е виновен.
Йън се скова, но нищо не каза.
— Ако беше там, сигурно и ти щеше да сториш същото.
— Виж, спести си думите за Санжай. Не бива да говоря с теб.
Докато Лиш се върна, Питър дори беше успял да позадреме. Тя излезе от стаята с изражение, което той познаваше: Ще те пипна.
Питър го почувства в мига, в който пристъпи в стаята. Решението за него вече беше взето, каквото ще да говори. Появата му беше почти без значение. Со беше помолена да се оттегли от разследването, като така оставаха само петима членове на Дома: Санжай, който седеше в центъра на дълга маса, от двете му страни бяха Стария Чоу, Джими Молиноу, Уолтър Фишър, братовчедката на Питър, Дейна, която заемаше мястото на Джаксън. Забеляза нечетния брой, отсъствието на Со предотвратяваше равни гласове за противоположни решения. Срещу масата имаше поставен празен чин. В стаята витаеше напрежение, никой не говореше. Само Стария Чоу, изглежда, искаше да гледа Питър в очите. Останалите избягваха погледа му, дори Дейна. Отпуснат на стола си, Уолтър Фишър или не осъзнаваше къде се намира, или не го беше грижа. Облеклото му беше необичайно мръсно и раздърпано. Всъщност Питър долови носещия се от него мирис на шайн.
— Седни, Питър — каза Санжай.
— Бих предпочел да остана прав, ако не възразявате.
Усети леко удоволствие от неподчинението, отбелязана точка. Но Санжай не отвърна.
— Предполагам, че трябва да започваме — прокашля се преди да продължи. — Макар да съществува объркване по този въпрос, общото мнение на Дома, изградено въз основа на казаното от Кейлъб, е, че ти нямаш вина за отварянето на вратата, той го е направил сам. Потвърждаваш ли го?
— Дали го потвърждавам?
— Да, Питър — каза Санжай. Въздъхна с неприкрито нетърпение. — Потвърждаваш ли версията за случилото се? Онова, което според теб се е случило.
— Няма какво да потвърждавам. Какво ви каза Маратонката?
Старият Чоу вдигна ръка и се приведе.
— Санжай, ако позволиш.
Санжай се намръщи, но замълча.
Старият Чоу се приведе над масата с авторитет. Имаше меко, набръчкано лице и влажни очи, който му придаваха изражение на искрено чистосърдечие. В продължение на много години беше заемал поста Глава на Дома, преди да го предаде на бащата на Тео, история, която все още му даваше значителен авторитет, ако поискаше да го приложи. В повечето случай не го правеше. След като първата му съпруга загинала в Тъмната нощ, той се бе оженил повторно за много по-млада жена и сега прекарваше по-голямата част от дните си в пчелина, сред любимите си пчели.
— Питър, никой не се съмнява в убеждението на Кейлъб, че е постъпил правилно. Тук не разглеждаме намерението. Отвори ли вратата, или не?
— Какво ще му сторите?
— Все още не сме решили. Моля, отговори на въпроса.
Питър се опита да срещне погледа на Дейна, но не успя, тя все така не вдигаше поглед от масата.