— Щях да го направя, да бях стигнал пръв до тях.
Санжай се надигна възмутено в стола си.
— Виждате ли? За това говорех.
Старият Чоу напълно пренебрегна прекъсването и не сваляше поглед от лицето на Питър.
— И така, нали не бъркам, след като заключавам, че отговорът ти е отрицателен? Ти си щял да я отвориш, но на практика не си го направил — скръсти ръце на масата. — Обмисли го за момент, ако ти е необходимо.
На Питър му се стори, че Старият Чоу се опитва да го защити. Но ако разкажеше как бяха протекли събитията, цялата вина щеше да падне върху Кейлъб, който беше направил онова, което и самият Питър би сторил, ако пръв беше стигнал до колелото.
— Никой не се съмнява в предаността ти към твоя приятел — продължи Старият Чоу. — От теб друго и не бих очаквал. Но тук по-голяма преданост се дължи към сигурността на всички ни. Отново ще те попитам. Помогна ли на Кейлъб да отвори вратата? Или пък ти всъщност си опитал да я затвориш, щом си видял как се развиват събитията?
Питър имаше чувството, че стои на ръба на огромна пропаст: каквото и да кажеше, щеше да е окончателно. А той разполагаше само с истината.
Поклати глава.
— Не.
— Какво не?
Пое дълбоко дъх.
— Не, аз не отворих вратата.
Старият Чоу видимо се отпусна.
— Благодаря, Питър — погледът му обходи групата. — Ако има някой, който иска да…
— Почакай — намеси се рязко Санжай.
Питър усети как напрежението в стаята нарасна. Дори Уолтър изведнъж придоби тревожен вид. Започва се, помисли си Питър.
— Всички тук знаят за приятелството ти с Алиша — каза Санжай. — Тя ти се доверява. Можем да се изразим така, нали?
Питър внимателно кимна.
— Вероятно.
— Тя показвала ли е по някакъв начин, че познава момичето? Да я е виждала преди?
Стомахът му се присви.
— Защо мислите така?
Санжай погледна към другите, преди отново да обърне погледа си към него.
— Става дума за някакво съвпадение. Вие тримата сте последните, завърнали се от електростанцията. А историята, която разказваш за Зандър и после Тео… ами трябва да призная, че е много странна.
Ядът, който Питър беше сдържал, избухна.
— Мислиш, че сме го планирали ли? Загубих там брат си. Извадихме късмет, че се прибрахме живи.
В стаята отново се възцари мълчание. Дори Дейна гледаше към Питър с откровено подозрение.
— Затова, за протокола — каза Санжай, — казваш, че не познаваш Бродницата, никога преди не си я виждал.
Изведнъж вече не ставаше дума за Алиша, даде си сметка той. Ставаше дума за него.
— Представа си нямам коя е — каза той.
Санжай задържа погледа върху на лицето на Питър за един почти безкраен момент. После кимна.
— Благодаря, Питър. Оценявам искреността ти. Свободен си.
Приключило беше просто така.
— Това ли е всичко?
Санжай вече се занимаваше с книжата пред себе си. Погледна към него, намръщен, почти изненадан, че Питър все още е в стаята.
— Да. Засега.
— Няма… да ми сторите нищо, така ли?
Санжай сви рамене. Умът му вече беше другаде.
— Какво искаш да ти сторим?
Питър почувства неочаквано разочарование. Докато седеше отвън с Алиша и Холис, беше почувствал връзка, споделена съдба, която виси на косъм. Каквото и да ги очакваше, то щеше да е за всички им. Сега бяха разделени.
— Така е, както казваш, няма в какво да те обвиним. Вината е на Кейлъб. Со го каза, Джими се съгласи, че напрежението да стоиш на пост за брат си може и да е упражнило значително въздействие върху теб. Почини си още няколко дни, преди да се върнеш на Стената. А след това ще видим.
— Ами останалите?
Санжай се подвоуми.
— Мисля, че няма причина да не ти кажем, след като всички останали скоро ще научат. Со Рамирез подаде оставката си като Първи капитан, която Домът прие — неохотно, но я прие. Тя не е била на пост по време на нападението и споделя само известна част от вината. Джими ще бъде Първи капитан. Колкото до Холис, той няма да служи засега на Стената. Може да се върне, щом реши.
— Ами Лиш?
— Алиша получи заповед да напусне Стената. Пренасочена е към Работниците.
От всичко случило се най-трудно осмисли това развитие. Алиша като гаечен ключ: дори не можеше да си го представи.
— Шегувате се.
Санжай повдигна укорително гъстите си вежди.
— Не, Питър. Давам ти дума, че не се шегувам.
Питър и Дейна бързо се спогледаха: Ти знаеше ли за това? По погледа ѝ позна, че знае.
— Ако това е всичко… — каза Санжай.
Питър се запъти към вратата. Но когато стигна до прага, изведнъж у него се надигна съмнение. Обърна се отново към групата.
— Ами електроцентралата?