— Дейл, дай ми арбалета си.
— Лиш, не мога. Джими каза така.
— Не ми пука. Дай ми го и толкова.
Не изчака, а му го измъкна. Обърна се с лице към останалите, отпуснала арбалета до себе си, с преднамерено лишена от заплаха стойка. Но Алиша си беше Алиша. Не току-така стоеше там.
— Знам, че всички сте ядосани, а ако ме питате, имате и право. Но Кейлъб Джоунс е един от нас, като всички нас е.
— Лесно ти е да ги приказваш — Майло беше застанал до Сам и Бел. — Нали ти беше отвън.
През насъбралите се премина мърморене в знак на съгласие. Алиша хладнокръвно гледаше мъжа в очите, като остави моментът да отмине.
— Имаш право, Майло. Маратонката ми спаси живота. Затова на ваше място щях дълго и съсредоточено да обмисля какво предстои да му сторите.
— Какво ще направиш? — изсмя се Сам. — Ще ни изпотрепеш всичките с един арбалет ли?
— Не — Алиша се намръщи насмешливо. — Само теб, Сам. Майло ще го довърша с ножа.
Неколцина мъже се засмяха нервно, но смехът им бързо заглъхна. Майло беше отстъпил. Все още зад тълпата, Питър осъзна, че е уловил ножа си. Всичко зависеше от онова, което щеше да последва.
— Струва ми се, че блъфираш — каза Сам, приковал очи в лицето на Алиша.
— Така ли? Явно не ме познаваш добре.
— Домът ще го прокуди. Чакай само и гледай.
— Може и да си прав. Но това не го решаваме ние. Ти чисто и просто тормозиш хората без причина. Няма да го позволя.
— Тя е права, Сам — каза Майло. Да се махаме от тук.
Погледът на Сам, горящ с основателен гняв, не се откъсваше от лицето на Алиша. Всеки момент тя можеше да насочи арбалета, но не биваше. Питър стоеше зад двамата мъже, все още с ръка на ножа. Останалите се разотидоха.
— Сам — каза Дейл, възвърнал гласа си, — моля те, прибирай се у дома.
Майло посегна към Сам с намерение да го прихване за лакътя. Но Сам дръпна ръката си. Докосването на Майло явно го изтръгна от транс, изглеждаше стреснат.
— Добре, добре. Идвам.
Чак когато двамата мъже се скриха в лабиринта от камиони, Питър изпусна дъха, който беше затаил в гърдите си, без да съзнава. До преди ден дори нямаше да може да си представи, че подобно нещо е възможно, че страхът може да превърне тези хора — хора, които познаваше, които си вършеха работата, градяха живота си, посещаваха децата си в Убежището — в тълпа. Ами Сам Чоу: никога не беше го виждал толкова вбесен. Дори ядосан не го беше виждал.
— Какво става, по дяволите, Дейл? — попита Алиша. — Кога започна тази работа?
— Като доведоха Кейлъб. — Сега, когато бяха сами, тежестта на случилото се или на онова, което се беше разминало, се изписа по лицето на Дейл. Изглеждаше като човек, който е паднал от огромна височина и е открил, че е невредим по чудо. — Мислех си, че ще се стигне до там, че да ги пусна да влязат. Да бяхте чули какво говорят преди да дойдете.
От вътрешността на затвора се чу гласът на Кейлъб.
— Лиш? Ти ли си?
Алиша погледна към прозорците.
— Дръж се, Маратонка! — Впи отново поглед в Дейл. — Върви и доведи още Стражи. Не знам какви ги мисли Джими, но тук ти трябват поне трима. С Питър ще останем на пост, докато се върнеш.
— Лиш, знаеш, че не мога да напускам. Санжай жив ще ме одере. Ти дори не си вече от Стражата.
— Аз да, но Питър е. И откога започна да се подчиняваш на Санжай?
— От тази сутрин — огледа ги озадачено. — Джими така каза. Санжай обявил… как го нарече? Извънредно положение.
— Знаем. Това не значи, че Санжай дава заповедите.
— Ти го кажи на Джими. Май той е на друго мнение. Гълън също.
— Гълън? Какво общо има Гълън?
— Не си ли чула? — Дейл бързо обходи с поглед лицата им. — Не сте май. Сега Гълън е Втори капитан.
— Гълън Строс?
Дейл сви рамене.
— И на мен ми се струва недомислено. Джими свика всички и ни каза, че Гълън получава твоето място, а Йън — мястото на Тео.
— Ами това на Джими? Щом се е издигнал до Първи капитан, кой ще заеме неговия пост?
— Бен Чоу.
Бен и Йън. Така ставаше. И двамата идваха по ред в йерархията. Но Гълън?
— Дай ми ключа — каза Алиша. — Доведи още двама Стражи. Никакви капитани. Намери Со, ако можеш, и ѝ предай думите ми.
— Не знам онзи, който напуска…
— Послушай ме, Дейл — каза Алиша. — Върви.
Отключиха затвора и влязоха. Помещението представляваше гола и безлична бетонна кутия. Покрай стената се редяха стари тоалетни с отдавна разбита инсталация. Отпред имаше редица от тръби и над тях дълго огледало, замъглено от фини пропуквания.
Кейлъб седеше на пода под прозорците. Оставили му бяха кана с вода и кофа. Лиш постави арбалета встрани и приклекна до него.
— Отидоха ли си?
Алиша кимна. Питър видя колко уплашено е момчето. Плакало беше.