Най-напред трябваше да изведе главния компютър от системата. Това означаваше да изключи контролерите за батериите. За кратко беше позволено, но само за кратко. Без система, която да контролира напрежението, всяка промяна в него можеше да предизвика прекъсване. Затова щом главният компютър се изключи, трябваше да работи много пъргаво.
Пое дълбоко дъх и извика системното меню.
Изключване?
Избра: Да.
Харддискът намали оборотите си и изключи. Майкъл се изстреля от стола си през стаята към отделението за прекъсвачите.
Никой от прекъсвачите не се задвижи.
Залови се бързо за работа, освободи дънната платка, постави я на плота под лупата, взе нагорещения поялник в една ръка и късчето припой в другата. Допря го до върха на поялника, във въздуха се издигна струйка дим, наблюдаваше как една капка се стече към отвора на дънната платка.
Право в целта.
Хвана чипа с пинсети, трябваше да успее от първия път. Улови дясната си китка за повече стабилност и внимателно доближи откритите контакти на чипа към припоя, задържа го на място до десет, докато капката втечнен припой се охлади и стегне около него.
Чак тогава си пое дъх. Плъзна пак платката обратно в панела, затвори я на мястото ѝ и отново включи главния компютър.
В безкрайната минута, докато системата се задействаше, а харддискът прещракваше и бръмчеше, Майкъл Фишър стоеше със затворени очи и се молеше наум.
Получи се. Отвори очи и го видя на екрана, в системната директория. НЕПОЗНАТО УСТРОЙСТВО. Избра иконата и наблюдаваше как се отваря прозорецът. Два дяла, A и B. Първият беше малък, само няколко килобайта. Но не и вторият.
Дял B беше огромен.
Съдържаше два файла с еднаква големина. Единият, изглежда, беше резервно копие на другия. Два еднакви файла с подобни размери направо изумяваха. На този чип сякаш беше описан целият свят. Който го беше направил и поставил в момичето, не приличаше на никой от познатите му. Не изглеждаха да са част от света, към който той принадлежеше. Почуди се дали да не доведе Елтън и да го попита за мнението му. Обаче хъркането, което се носеше от задната част на постройката, го увери, че само ще си хаби енергията.
Майкъл отвори файла почти крадешком, едната му ръка стоеше пред очите, но погледът му се взираше през пролуките между пръстите.
Трийсет и три
Жив късмет! Докато наближаваше Лечебницата, Питър видя само един Страж да стои на пост. Насочи се направо към стъпалата.
— Добър вечер, Дейл.
Арбалетът на Дейл висеше небрежно от едната му страна. Той въздъхна отчаяно, леко наклонил встрани глава и насочил към Питър здравото си ухо.
— Знаеш, че не мога да те пусна вътре.
Питър погледна покрай Дейл през прозореца. На бюрото светеше фенер.
— Сара вътре ли е?
— Преди малко си тръгна. Каза, че отива да хапне нещо.
Питър не помръдна, не каза и нищо повече. Играеха на изчакване, ясно му беше. Видя нерешителността, пробягала през лицето на Дейл. Най-накрая изпухтя и отстъпи встрани.
— И не се мотай.
Питър влезе през вратата и се запъти към отделението. Момичето лежеше свито на леглото, с присвити към гърдите колене, извърнало лице. Когато чу влизането му, не помръдна. Питър предположи, че спи.
Нагласи стол до леглото и седна, подпрял брадичка на ръцете си. Под разбърканата ѝ коса видя белега на врата ѝ там, където Сара беше направила разреза и извадила предавателя — незабележима линия, почти напълно заздравяла.
После тя стана, сякаш в отговор на мислите му, и се обърна лице в лице с него. Бялото на очите ѝ беше влажно и наситено, блестеше на светлината от лампата, която се процеждаше през завесата.
— Здравей — каза той. Гласът му излезе дрезгав от гърлото му. — Как се чувстваш.
Притискаше ръце, скрити до фините ѝ китки в свивките на коленете. Начинът, по който се движеше, изглежда беше намислен така, че да я прави по-малка, отколкото беше.
— Дойдох да ти благодаря, задето ме спаси.
Бързо присвиване на раменете под ризата. Няма защо.
Колко необичаен беше този разговор. Необичаен, защото не беше чак толкова странен. Не чувстваше липсата на гласа на момичето, който не беше чувал. Имаше някакво успокоение в това, все едно беше премахнала шума от думите.
— Не мисля, че ти е до приказки — предположи Питър. — А ще ми кажеш ли името си? Оттам да започнем, ако искаш.